Разкриха от какъв синдром страда Румен Радев! Положението наистина е много притеснително

Румен Радев и ретроградната кохорта около него правят системни опити да торпилират европейския път и парламентарната демокрация в България. Това коментира пред Филтър политическият анализатор доц. Борислав Цеков.

Радев страда от типичен бонапартистки синдром – иска власт дори когато тя не му се полага. Не е случайно, че никъде в демократичния свят в нормални времена висши военни не са допускани да прескачат от армията към върха държавата като президенти или премиери. Няма такива случаи.

Това е изяснено в конституционната и политическата теория.

Участието на висши военни се допуска само в следвоенни периоди, когато авторитетна военновременна фигура от ранга на Де Гол или Айзенхауер следва да извърши прехода към нормалното функциониране на държавата и обществото. Но в нормални времена това е немислимо в една демокрация.

Той допълва, че това е защото висшите военни си тежат на мястото, но когато ги поставиш на върха на държавата, показват своите професионални изкривявания.

Цялата им кариера е преминала в командно-административни условия. Те са свикнали да изпълняват и да издават заповеди. Така е в армията. Но в демократичното управление трябва да се гради съгласие, да се съчетават и балансират интереси, да се води непрестанен диалог. А това изисква коренно различни умения, манталитет и култура.

Към това се прибавя и известен нарцисизъм, който се поражда от уважението на хората към униформата и пагона. Такъв „коктейл“ не сработва в демократични условия и създава конфликти и проблеми с непрекъснати аспирации да командва и да властва, което дестабилизира държавата и ерозира демокрацията. Радев е живият пример за тези закономерности, изтъква той.

На въпрос за изказването на премиера Росен Желязков за „парализиране“ на баланса на институциите Цеков посочва, че е очевидна тази парализа. Очевиден е и нейният генератор – Румен Радев и неговата кохорта.

Тези хора се провалиха с два напълно безполезни за България президентски мандата, след които няма да има какво да се запише в учебниците по история. Но властта е техен патологичен нагон, изтъква той.

По отношение на назначенията президентът има две групи правомощия. Едните са конституционни – назначаването на посланици, на конституционни съдии. Другите са му предоставени от Народното събрание със закон на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията. Парламентът може да направи това по своя дискреционна преценка, основана на законодателната целесъобразност.

През годините Народното събрание правилно е преценило и заложило в различни закони, че президентът с неговия конституционен статус на неутрална и арбитражна власт, има място при назначаването на главен секретар на МВР, на ръководителите на служби за сигурност, на квоти в СЕМ, КЗД и др. Тоест, там, където има нужда от повече политическа неутралност и дистанция от партиите.

Всички президенти преди Румен Радев стриктно се придържаха към статуса на неутрална и арбитражна власт.

Но през втория си мандат Радев излезе от него и се превърна в квазипартия, която воюва с легитимните парламентарни партии, с излъчените от парламента правителства и с парламентарната демокрация, като конституционно установена система на управление. Поради това Народното събрание е в правото си да оттегли законовите правомощия, които е предоставило през годините на държавния глава.

Това е част от баланса и противовесите, които Конституцията предвижда за случаи, когато висша институция се стреми към власт, която не й е отредена нито от народа, нито Основния закон. Призовавам ги да го сторят. При следващ президент, който спазва Конституцията, те могат да бъдат възстановени, предлага Цеков.

По думите му, за да има предсрочни избори, трябва правителството да се провали, а правителственото мнозинство да се разпадне. Хипотетично това би могло да стане било под напора на вътрешни противоречия, било под натиска на някаква сериозна политическа алтернатива. Нито едното, нито другото е налице.

За България е добре този парламент да изпълни своя четиригодишен мандат. След повече от четири години безвремие и упадък е време управлението в България отново да заработи адекватно, смята той.