Пловдивски юрист изригна: Да сте чули за освободен от работа учител за слаби резултати

Мъдреци са казали, че песимистът е добре информиран оптимист. Не знам дали е така, но винаги бодряческото и лишено от логика самочувствие, ме е смущавало. Обичаме, ние – българите, да си създаваме самочувствие и едва ли не да се имаме за нещо повече. Много съм мислил откъде идва тази масова заблуда, граничаща с психоза.

Таова пише пловдивският адвокат Тодор Кръстев. Поводът – резултатите на българските ученици от тестовете на PISA:

Дълги години мислих, че е рожба на соца. Там имаше политики за повдигане на националното ниво за себеоценка. Но май не е само оттам. Прец цялата Трета българска държава е така. Явно е манталитетен проблем, който разичните управляващи режими са употребявали.

Но да не бъда голословен. Ето, оценката но PISA – Програма за международно оценяване на ученици, която подреди българските 15 годишни ученици на последно място по функционална грамотност в Европа, а и в държави като САЩ, Канада, Япония, Сингапур и т.н. И това е за поредна година.

Не знам как да го коментирам това, особено на фона на бюджетните средстава, които се наляха последните години за повишаване на стандарта на учители и училищен персонал.

С цялото ми уважение към тази гилдия, без да обобщавам, разбира се, но не знам с какви очи гледат ученици и родители. На тяхно място на мен лично щеше да ми е неудобно и неловко. Но като гледах вчера бодряческото им настроение при откриване на учебната година, явно това не ги смущава.

Знам колко е непопулярно това, което пиша, но факти, факти и само факти, какво да ги правиш. Очевидно има нещо дълбоко сбъркано, и то концептуално в образователната ни система. И може би трябва нашите мили учители да не живеят с мисълта, която системата им е внушила, че както и да работят, а е очевидно как, за тях кариерни и професионални последствия няма да има.

Не може да има бюджетно финансиран сектор, където да няма обратен контрол. Улиците, когато се метат, минава някой и проверява дали е пометено, тоест дали работата е свършена. А за децата ни, няма такъв контрол. Там системата е, общо взето, шапка на тояга. Работили, не работили – заплатата и отпуските са константни, с тенденция за перманентно повишение.

Ами те нещата опират и до елементарна психология. Човек така е устроен, че знае ли, че работата му не подлежи на контрол и оценка, много-много не се старае. Да сте чули за освободен от работа учител за слаби резултати. Не сте и няма да чуете, защото никой не иска това да го контролира.

Как да се оправи всичко това – не знам. Но задължително, като първи стъпки, трябва да се заложат проверки, атестиране от независим държавен орган, който да проверява нивото на преподавателите. Защото неудобно ми е да го кажа, но някъде това ниво е обидно ниско. Още помня как в иначе елитно начално училище, учителката на детето ми допускаше често правописни грешки. Пазя ги още някъде в мазето тези тетрадки. А иначе демонстрираше самочувсттвие все едно преподава в Сорбоната. Това е все едно да отидете на лекар, а да не знае как да ви премери артериалното налягане или температурата.

Та такива работи. Пиша това с горест и никак, ама никак не ми е приятно да разсъждавам по темата. Майка ми, отдавна дълбок пенсионер, все пак беше учител.

Но така повече не може, не трябва и не бива да се продължава. Очевидно в образователния сектор сме на дъното. Нека не продължаваме да копаем още надолу.