В Пловдивско вече гледат на Румен Радев с погнуса: Наистина ли даде партията си тук на сина, който предаде БСП-полка?

Преди дни в Първенец се проведе странно партийно събрание. Двайсетина човека в стая, свързани по приятелска и роднинска линия. Председателят — определен с телефонно обаждане от София, а не избран от присъстващите. Официалната цел беше учредяване на клуб на „Прогресивна България“. Неофициалната цел — поне засега — остава въпрос, на който читателят сам ще си отговори, след като прочете тези редове.

Новият председател, на местната структура в община Родопи, се казва Павел Михайлов. За хората в общината името не се нуждае от обяснение. За стратезите на „Прогресивна България“ в София — очевидно не съвсем?!

Защото ако бяха направили елементарна справка, щяха да открият публикация на медия „Не на корупцията“ от 15 април 2025 г. Заглавието е въпрос, а не твърдение, но въпрос, на който числата от публичния регистър на обществените поръчки дават красноречив отговор: „95% от текущите ремонти и изграждане на инфраструктура в община Родопи отиват в една и съща фирма — случайност ли е това или схема?“ Очевидно в София не четат! Или четат, но не им пука?

Павел Михайлов не е случаен човек в политиката на Родопи. Той е нейн продукт в най-буквалния смисъл. През 2003 г., когато постъпва на работа в общинската администрация като млад юрист, общината е управлявана от БСП. Под крилото на партийната машина той расте бързо — кмет, после член на Националния съвет на БСП, най-висшия орган между конгресите. Служителите на общината му залепват прякор — „Синът на полка“, по романа на Катаев. За момчето, което армията осинови, отгледа и направи свой. Прякорът се е оказал пророчески, но не по начина, по който авторите му са предполагали.

На 19 април 2026 г. БСП за първи път от основаването си изпадна от Народното събрание. Павел Михайлов не чака резултата, за да вземе решение. Той е взел решението по-рано. Докато партията, отгледала го, води предизборната си битка, той вече работи за „Прогресивна България“. Не след поражението — по време на кампанията. Докато все още заема место в Националния съвет на БСП, докато ползва мандата и доверието на хилядите членове, избрали го там. Как се казва това в политиката — читателят сам да реши. Ние само описваме фактите.

След 19 април официализирането идва бързо. Новата членска карта, новата партия и — без губене на време — ключовете на общинската структура в Родопи. Назначен отгоре, без събрание, без избор, без питане на когото и да е в общината.

95 НА СТО

Фирма „СТРОЙ-АВТО“ ООД съществуваше преди Михайлов да стане кмет. С двама служители и без никаква сериозна дейност. След като той поема управлението на общината, фирмата се разраства забележително. Влиза в търгове и печели — наред, без конкуренция, без обяснения. Регистърът на обществените поръчки е публичен и всеки може да го провери. Числата в него не се нуждаят от коментар.

Основен ремонт на покривна конструкция на читалище — 323 940 лв. Благоустрояване на парк в Брестовица — 1 333 978 лв. Благоустрояване на парк в Първенец — 770 566 лв. Текущи и аварийни ремонти на общински сгради — 833 333 лв. Детска ясла в Марково — 167 988 лв. Детска площадка в Ягодово — 75 525 лв. Детска площадка в Крумово — 77 590 лв. Детска площадка в Брестник — 73 811 лв. И така нататък — договор след договор, поръчка след поръчка, година след година. Над 95% от строително-ремонтните договори на общината при една и съща фирма.

Местни активисти са сигнализирали Сметната палата и Комисията за противодействие на корупцията. Материалите са публични. Въпросите стоят без отговор. Павел Михайлов не е давал публични обяснения. Страниците на Родопи-инфо са отворени за тях.

Дали случайността е толкова постоянна — това е въпрос, на който отговор дължи не нам, а на гражданите на общината, от чийто джоб са излезли всички тези поръчки.

МЪРТВАТА ТЪКАН

Онова, което се случи в Първенец, не е локален епизод. То е модел, повтарящ се в десетки общини из страната. „Прогресивна България“ изгражда националната си структура върху остатъците от партия, която гражданите тъкмо изхвърлиха от парламента, с хора, напуснали тази партия в момента на нейния провал. Стратезите в София смятат, че са постъпили умно. Историята на последните тридесет години в България казва друго.

БСП не изпадна от парламента защото нямаше структури. Имаше ги навсякъде — от Петрич до Силистра, от планината до морето. Изпадна именно защото тези структури отдавна бяха престанали да са живи организации. Те съществуваха на хартия, активираха се преди избори и после замираха. Гражданите ги познаваха само когато някой почукваше на вратата с плик. Вземаш тези структури, слагаш им нов етикет и ги представяш за начало на нещо ново — но мъртвата тъкан не оживява при трансплантация. Тя заразява новото тяло.

Новите хора, онези без партийна история, с гражданска енергия и истинско желание за промяна, не идват в „Прогресивна България“. Виждат Михайлов в Родопи и питат защо трябва да идват. В Пловдивско вече се носи едно изречение, което съдържа повече политически анализ от всеки академичен труд: „Няма смисъл да си хабим гражданската енергия за нов бардак със стари труженички.“ Ако „Прогресивна България“ иска да е нещо повече от поредния политически проект, обречен на забравата — трябва да смени стратегическите си приоритети в областта на структурното си развитие. Историята на НДСВ е кратка и поучителна. Тя завърши бързо!

Що се отнася до Павел Михайлов — той е свободен човек и прави своите избори.

Гражданите на Родопи са свободни да ги оценят.

ИЗТОЧНИК: https://rodopi-info.com