Шокиращ документ за бащата на острие на Радев: Тоталитарен копой, политически милиционер, съсипал много талантливи хора

През 2012 година в БАН е особено напрегнато. Обявен е конкурс за нови членове-академици. Накрая по документи са допуснати двама, като единият от тях е Васил Проданов, бащата на днешното икономическо острие на Румен Радев – Коснстантин Проданов.

Срещу Васил Проданов се завихря истински народен бунт в академичните среди, който намира своето отражение в отворено писмо на професор Петко Ганчев.

Интересното е, че в последствие писмото от 6.10.2012 година е заличено в интернет, явно през добре платена кампания за зачистване на следи към бъдещия прогресивен депутат. Не и обаче в един сайт, където 7dniplovdiv.bg го намери.

Вижте какво пише проф. Ганчев за бащата на Костадин Проданов:

„Вторият – дългогодишният помощник на Милко Балев – най-ретроградната фигура в Политбюро на ЦК на БКП и втория човек след Т.Живков – чл. кор. Проф. Васил Проданов.

Тази политическа позиция осугури на господина “етик”, преквалифицирал се след серия пропагандни материали по идеология на комунизма в политически философ, дълги години директорското място в Института за философски изследвания на БАН и “естествено” подбиране на вярното си обкръжение от посредствени научни сътрудници, които го величаеха.

Вероятно това не е стигало на господина, който от средата на 80-те години на ХХ в. вече се подвизава като агент от Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима “др. Иванов”. Разкриването на моралния образ на този човек от Комисията по досиетата стана много късно, защото от средата на 80-те години на ХХ в. до 2010 година, т.е. четвърт век този представител на политическата милиция на тоталитаризма в науката съсипа съдбите на много талантливи хора, като пречеше на тяхното развитие и публично признание и толерираше от властовите позиции на разните комитети и съвети само своите лакеи.

Протоколите на Института за съвременни социални теории, откъдето той е изгонен през 1983 г. за плагиатство и протоколите на Института за философски изследвания, както и на различни обществени структури като Агенцията за дискриминация, колкото и пестеливо да е правено това са запазили част от атмосферата, която този представител на политическите копои е насаждал и в редица случаи се е разправял със своите опоненти, намерили морална смелост да се опълчат срещу му.

Завършвайки това “Отворено писмо” аз искам да попитам членовете на Българската академия на науките, нейното ръководство: “Има ли в тази велика институция на българския дух, родена преди рождението на съвременната българска държава достойни мъже, не само умни и знаещи, но и с характер и воля, които да отхвърлят дългата ръка на сталинизма и ДС и да положат началото на нейното възраждане, като условие за възраждането на държавата ни, или и тя неумолимо, неспасямо ще бъде погубена за десетилетия?”