Христо Иванов и Ивайло Мирчев прочетоха некролога си: Довиждане, момчета. Беше скъпо, фалшиво и, слава Богу, свърши.

Гледайте ги добре. Гледайте ги, защото това е анатомия на политическото нищо.

Партията „Да, България“ – това скъпо, лустросано недоносче на задкулисието, което ни пробутваха за „елит“. Години наред ни обясняваха, че това са умните, красивите, знаещите. Наливаха се милиони през кухи НПО-та, фондации с гръмки имена и медийни империи, чиито господари се крият зад океана.

Цели армии от платени „анализатори“ и „социолози“ ни облъчваха от сутрешните блокове, докато ни стана лошо. Иво Прокопиев сигурно е изтрил буквите на калкулатора си, за да пресмята инвестицията в тези момчета с бели якички.

И какъв е резултатът? Едно голямо, кръгло… нищо.

След целия този финансов и медиен напън, след цялото това узурпиране на ефира, „умните и красивите“ се оказаха просто една евтина брошка на ревера на Асен Василев. Представяте ли си каква ирония? Христо Иванов и Иво Мирчев – тези титани на мисълта – сега лазят на колене пред „Промяната“, молят се за обща партия, за още малко живот, а Асен дори не иска да ги погледне. Използва ги и ги изхвърли като празна кутия от скъпи пури.

Това е реалната „народна любов“. Десет-петнайсет депутата, изтискани с клизма. Ако утре спрат кранчето от „Америка за България“ и им затворят вратите на националните телевизии, тези хора ще изчезнат за секунди. Няма да могат да съберат гласове дори за кметски наместници в селата на родителите си, където вероятно още се срамуват да кажат с какво се занимават синовете им в София.

Трагедията не е в техния разпад. Трагедията е, че ни изгубиха времето. Изгубиха ни надеждата, като я опаковаха в целофан и я продадоха на Сорос. Сега, когато коалицията се пука по шевовете, лъсва истината – те никога не са били политици. Бяха просто проект. Един скъп, неуспешен проект, който приключва в канавката на историята.

Господарите им са разочаровани. Ние сме отвратени. А те? Те просто ще си потърсят следващия донор. Защото в този свят е доказано за да си нищожество, не ти трябва електорат. Трябва ти само добър бюджет и липса на срам.

Довиждане, момчета. Беше скъпо, беше фалшиво и, слава Богу, свърши.

От профила във фейсбук на писателя Веселин Стаменов