28% от шестокласниците не покриват изискванията по математика според регионалното външно оценяване

Около 46 на сто от шестокласниците в Пловдивско са овладели материала по български език и литература на задоволително и добро ниво, като 35 на сто са с по-високи от тези постижения. По математика изискванията покриват 59% от учениците, но 28 на сто са със слаби резултати, съобщи „Марица“.
Това показват резултатите от регионално външно оценяване по двата предмета, което се проведе в извадка от 223-ма ученици от 10 училища с различна специфика – така че да се види цялостната картина. В изпитването, което се състоя в рамките на един учебен час от 45 минути, са участвали 82% на учениците, тъй като бе в периода на грипната вълна в края на януари. Тестовете са съставени от Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование.
Резултатите повтарят това, което се вижда от националните външни оценявания на седмокласниците и на тестовете на PISА в 9. клас. С по-голяма лекота учениците се справят със задачи, които изискват директно пресмятане или възпроизвеждане на знания. Затрудняват ги въпроси, по които трябва да комбинират информация от повече от един източник, да използват логика и да приложат наученото на практика.
Анализът на старши експерта по български език от Регионалното управление на образованието – Георги Делов, и старши експерта по математика – Зара Данаилова-Стойнова, посочват едни и същи причини за трудностите на шестокласниците и по двете дисциплини. Сред тях са неустойчиво внимание, ниска мотивация за учене, липса на трайна и систематична подготовка и умение за самостоятелна работа. Виждат се пропуски от минали години, а учениците отказват да посещават допълнителни консултации. В някои случаи е налице занижен родителски контрол.
В училищата, в които децата са с майчин език, различен от българския, това е допълнителна причина за неразбиране и неусвояване на материала. Различната езикова среда е в съчетание с липсата на добър пример и динамични миграционни процеси.
За останалите деца ключов проблем е, че не четат книги. Това се отразява не само на работата в часовете по български език и литература, но и на общия напредък.
При максимални 30 точки на теста по български език и литература училището с най-нисък среден резултат е с 8,62 точки, а с най-висок – 22,17 точки.
От всички явили се ученици 18% са се представили слабо, около 45% са между задоволително и добро ниво, 34 на сто знаят за „много добър“, а отличниците са 1,87%.
Тестът по БЕЛ е с 15 въпроса, от които 12 са с избираем отговор. От трите със свободен отговор последната задача изисква разширен отговор в рамките на няколко изречения.
По едната от задачите, в които учениците нямат посочени варианти, те трябва да открият сгрешени думи в текст и да напишат само тях по правлиния начин. Другата е свързана с правилно изписване на думи с правописни особености. В последния въпрос трябва да разтълкуват накратко употребата на определена дума в изучавано произведение.
По-голяма част от въпросите са свързани с материала по български език и литература – 11. Сред тях е и задача за четене с разбиране, като текстът е научно-популярен, с 3 абзаца и съдържа някои термини и по-сложни езикови конструкции. Шест въпроса във връзка със съдържанието проверяват функционалната грамотност, но също и правописните и лексикални умения.
Това е модерно направен тест, тъй като съдържа и карта на България с означения, свързани с информацията в текста, уточни старши експертът по БЕЛ Георги Делов. Това дава възможност да се провери умението на учениците да анализират и да комбинират информация от различни източници. Сложността е на средно ниво.
Резултати съвпадат с обичаните наблюдения от националните изпити, каза Делов. Ключов проблем е четенето с разбиране. Ученици с по-ниски възможности имат трудности дори да прочетат текста. Другите са го разбрали, но се затрудняват в отговорите по съдържанието. Не се владее пунктуацията, масов е проблемът с употребата на запетаи. Най-сложно за учениците е да съставят текст, макар и кратък.
До края на април предстои среща на учителите по български език и литература от всички училища, които са участвали в регионалното външно оценяване, за да се окаже методическа подкрепа. На септемврийското съвещание на директорите с резултатите ще бъде започната и цялата гилдия.
Основният проблем на това поколение и още две назад се крие в четенето. Децата живеят в телефоните и това рефлектира върху езиковата култура, мисленето и работата по всички учебни предмети, обобщи Делов.
В шестте училища с най-ниски резултати по математика – обмяна на опит и вътрешно НВО
Скалата за оценяване на теста по математика е с три нива. От положилите изпита 28 на сто са получили между 0 и 5 точки от максималните възможни 18 и не покриват изискванията. Около 59% са постигнали между 3 и 13 т. и имат очакваните знания. Надхвърлят ги около 13 на сто, които са получили между 14 и 18 точки.
Преобрадават справящите се, следвани от слабите, а най-малко са отличниците – това съвпада с обичайната картина, каза старши експертът по математика Зара Данаилова-Стойнова.
Тестът е с 11 задачи, от които 9 с избираем отговор и две със свободен и изискваща се аргументация. Покриват четири области на компетентности: алгебра, фигури и тела, елементи от Теория на вероятностите, логически знания и моделиране.
Три от десетте учебни заведения са със среден резултат под 6 точки, а учениците от други 4 имат средно между 10 и 18 т. Най-високият постигнат резултат от учебно заведение е 10,88 т. Нито едно от училищата не попада в най-високия сегмент на скалата.
Ако тези резултати се приравнят към скалата с максимални 100 т. от националните външни оцевявания, това прави среден резултат 43,28 точки, който е много близък от миналогодишния на националния изпит на седмокласниците.
От 11-те задачи учениците най-добре се справят с изчислителните за умножение на степени с различни основи. Не ги затруднява и да разчетат числови данни в таблица, в стълбова или кръгова диаграма.
Най-лошо по традиция е представянето в последните две задачи с разширен свободен отговор. Само 22% са
успели да намерят отношение на две величини от стълбова диаграма.
Изненадана съм, че се затрудняват да снемат координати на точка от координатна система, каза Зара Данаилова-Стойнова. Успели са само 29 на сто.
Няма задача с успеваемост под 22%, нито пък с над 80 на сто, което е знак за надежден тест.
С направения анализ на резултатите са запознати всички учители по математика от 10-те училища. С цел методическа подкрепа е организирана открита практика в едно от училищата с ниски резултати, като са поканени учителите от 6 учебни заведения, чиито ученици са с под 50% успеваемост. Целта е да наблюдават урок, представен чрез компетентностия подход, който се фокусира върху практическото прилагане на знанията.
В трите училища с най-ниски резултати учениците са билингви и поради различния майчин език не са разбрали какво ги питат в условията на задачите.
Част от учебните заведения с лоши резултати на регионалното външно оценяване са сред 30-те в Пловдивска област с най-ниски постижения и на националните изпити, за които през април ще се проведе вътрешно НВО. Ще предложа в него да бъдат включени всички 6 учебни заведения, които на регионалния тест са показали незадоволетелни резултати, каза Зара Данаилова-Стойнова.