Заместник-кметът на Пловдив Владимир Темелков в интервю, което всеки под тепетата трябва да прочете

Заместник-кметът на Пловдив Владимир Темелков бе гост в подкаст „Марица“. Интерюто му се превърна в истински хит в града под тепетата, защото рядко досега политик в Пловдив говори с такава конкретика и експертно обяснява всичко. Естествено другата линия на интереса е фактът, че Темелков е един от най-богатите пловдивчани, от години развива сериозен бизнес и мнозина бяха изненадани, че започна работа в общината.

Темелков бе предложен от Бойко Борисов за министър на електронното управление в правителството на Росен Желязков.

– Здрвейте, днес мой гост е заместнник-кмет на община Пловдив Владимир Темелков. Преди и извън политиката изключително успешен мениджър и IT специалист. Но най-интересното – срещу мен стои крайно нестандартен управник. Вие какво правите в политиката на базата на биографията преди нея?

– В България от доста време политика е мръсна дума. Мръсна като пакто пари, както инжинеринг. За разлика от други страни, ние нямаме училища и университети за политици. Започнах 2019 като общински съветник с изключително голямо нежелание. Попаднах на място, където не чувствах себе си в първите две години. В един момент обаче видях, че политиката има реално въздействие върху нашия град. Не мога да кажа, че свикнах в тази обстановка на разговори, преговори, защото политиката е това – много хора да намерят пресечни и допирни точки. Цитирахте нещо, което се повтаря като мантра, че съм успешен бизнесмен. Мога да кажа, че е така, вкъщи се усеща така, така мисля, но това не се пренася в политиката автоматично. Политиката ти дава възможност с воля, с работохолизма и идеите и екипа да посгенете резултати. И аз точно това се опитвам в последните 8-9 месеца. Работим затлачени, забавени проекти да вървят напред. Не говорим само за големи проекти, а и за малки. Аз не съм мегаломан в политиката, гледаме всичко, което е полезно за града да го придвижваме.

Удоволствието вечер, освен безкрайната умора, е несравнимо с нищо друго, когато си успял. Човек не трябва да върви с рогата напред, което научих в политиката. Повечето приятели ме познават добре и виждат, че се промених, че не притискам човека насреща максимално, не го изтисквам. Доста по-разумен съм, по-отворен да обсъдим всяко нещо, дори да сте ми политически противник, стига то да е добро за града, за хората. И сега прекарвам доста време с приятели, те ми казват: Ти си се променил“. Не, не съм, просто сега се занимавам с нещо, което не е бизнес, не е частна фирма. Това е ежедневен разговор с хора и намиране на пресечни точки. И от там – постигане на резултати. Иначе, ако няма резултати – какво правим тук!? Това не е пожизнена длъжност. Понятието общински съветник се е превърнало като работа, като длъжност, а то не трябва да е така.

Общинските служители, колегите от община Пловдив са прекрасни професионалисти. Познавам много от тях, не си живуркат зад бюрата, без да искат да свършат работа. Екипът, не само моят, но и на общината, работи точно толкова, колкото иска ръководителят. Защото някой трябва да го води. Аз заварих добър екип, който в момента обогатяваме, въпреки, че и при нас е като в държавата, положението е „Няма хора“. Но въпреки това привличаме попълнениа в екипа, работим и мисля, че до две години пловдивчани ще видят резултатите от усилията ни.

– Каква е мотивацията, която ви води в политиката. В едно интервю казвате, че общото между бизнеса и политиката са парите…

– В единия вариант аз можех като много хора да си обикалям по екскурзии, да си пия биричката и да си харча парите. Един момент сигурно и това време ще дойде, но не и сега, прекалено сме млади за тази пенсия. Прекалено млади сме да си създаваме зона на комфорт, в която ти става скучно, започваш да живееш двойнствено. Това не е моето. Аз не съм по комфортните зони. Не мога да си представя, че ще си легна без работа, ще си почивам вкъщи по цял ден, ще си пия биричката и ще си викам: Колко ми е густо сега. На мнение съм, че трябва всеки ден да предизвикваш себе си, да не занемаряваш ежедневието си, трябва да се бачка и то много здраво. Не казвам, че някой не работи, ние сме почти денонощно на линия, помагаме си дори в неща, които не са от нашия ресор. Не обичам да съм спокойно на едно място, да гледам в една точка. Искам нещо да се върши, да се случват нещата.

И пак казвам, за мен ключова дума са резултати, ключова дума са проекти, ключова дума са пари. Защото без пари нито бизнеса ще върви, нито политиката. Ако някой не вярва в това нещо, да дойде да работи без пари. Няма такъв вариант да реализираш проект без пари. Затова и моят ресор е толкова голям, защото от Европа идват парите, с образованието пък образоваме кадрите. Да, не съм образователен министър, нямам влияние върху плановете, но знам, че излизат образовани деца, които след това влизат и дигатилизират икономиката. И те трябва да са и много добри практици.

– А възможно ли е в политиката да се постигнат резултати, сравними с частния сектор?

– В частния сектор работите за вас, в политиката – за всички хора. На мен затова ми е лесно – аз се прибирам вкъщи спокоен. В Израел най-успелите предприемачи и политици са над 40 години. Защото са направили семейство, постигнали са комфорт въкъщи и не им остава нищо друго освен задължението да хранят това семейство и да се развиват нагоре. Аз съм горе-долу в същото положение. Работя от 12-годишен, а първите бизнеси започнах на 18. Това ми дава спокойствие, че моят живот е наред. Бизнесите ми сега съм ги оставил на хора, на които имам доверие и не ме притеснява, че те няма да ги развият още по-добре. Вкъщи също нищо не ме притеснява, да сме живи и здрави, така че от тук нататък съм единствено мотивиран да се будя всяка сутрин с идеята да постигнем резулртати. Хората, които работят отдавна с мен знаят – аз изобщо не съм лежерен човек, непрекъснато искам резултати.

– Вие съжалявате ли, че не станахте министър на електронното управление в предложеното от ГЕРБ правителство?

– Всяка жаба трябва да си знае гьола. За някои министерското място, кметското място, депутатското място може и да е самоцел. За мен това е последното нещо като цел. Може би сега не е било времето да стана министър, може би някога ще дойде такова време, за момента се чувствам изключително полезен в моя град.

– От гледна точка на вашата експертиза, толкова ли е важен този министър на електронното управление?

– Не! Министерство на електронното управление е създадено по желание на едни наши бивши партньори в сглобката, като това беше по-скоро поредното министерство. Използва се като мантра, като етикет, което е много вредно в днешно време. Има обаче в това министерство много неща, които могат да се направят и синхронизират с общините. Например да дигатилизираме целия този архив от строителни документи и услуги и да намалим натоварването върху истинските капацитети в общините. Ако това беше национална политика в последните 3-4 години и беше поставено на масата за финансиране и бяхме използвали Плана за възстановяване, щеше да се случи. По този план чакат едни пари, които трябва да ги вземем и изхарчим за хората в общините. Резултатите на една държава, на една община са похарчените пари. Ние трябва да похарчим бюджета на община Пловдив. Това не е бюджет, от който ние трябва да пестим. Да, има моменти, когато трябва да преценяме някои рамки, но общината е длъжна да харчи пари. Общината не харчи ли пари, това означава, че няма реализирани проекти, без значение в каква област. Никой не трябва да спестява пари, за да се похвалим, че тази година сме спестили и имаме голям остатък. Както се получи в София. Останаха едни проекти за луди стотици милиони и сега няма нищо реализирано. Ходят се снимат по обекти, започнали от миналия мандат.

– Как подреждате по значимост ресорите, за които отговаряте в община Пловдив?

– Много е просто, защото те всички са свързани. Без парите от Европа, няма проекти в дигитализацията. Без образованието, нямаме кадри за дигитализацията. Без бизнес-развитието, без постоянния ни контакт с бизнеса, няма пък тия кадри къде да отиват. Всичко е свързано, всичко има пресечни точки. В началото аз бях много резервиран по темата „Образование“, защото съм част винаги от образователната инфраструктура. Къде като преподавател, къде като състезател по различни олимпиади по информатика… Минаха обаче седмица-две-три и се видя, че всичко е свързано. Колегите сега в ресор образование са изключителни специалисти, помогнаха ми да вляза изключително бързо по темите. От тук нататък това е може би най-големия ми приоритет – образованието. Минавайки през ясли, детски градини, начални училища, всичко! Аз съм поел една лична и голяма отговорност, мой ангажимент за още нови ясли, детски градини, училища. Миналия петък пуснахме за съгласуване поръчката за Математическата гимназия, която след две седмици обявяваме официално. Идват кандидатите и се надявам тази година да направим първа копка и на трите училика в плана ни.

– Тоя целия качамак, който е в политическия живот, пречи ли на общинската работа?

– Естествено. Защото каквото и лоби да имаме… А, да, лоби също стана мръсна дума, защото лобистите взимат пари на определени места, както станахме свидетели, за да плюят по български политик, без да цитирам никого. Пловдив има в момента огромното желание да се случват наистина големи неща. И смея да кажа, че в същото време Пловдив има капацитета да се случват големи неща. Има и лоби! Не, че досега е нямало, но… Аз съм ходил поне 15 пъти в МРРБ, ходил съм 10 пъти в МОН. Отиваш и чакаш тия хора докато се появят, за да говориш с тях за проблемите на Пловдив. Ако нямаш желание да го направиш, значи не си за тази работа. Затова ви казах, че не мога да стоя на едно място. Ако можем да вземем 7,5 милиона за училище, ще отидем и ще вземем 7,5 милиона. Няма да вземем 7,23 милиона, а 7,5 милиона! Думата „лоби“ ще разберем, че е много добра, когато си направим много добре сметката на предстоящите избори и гласуваме правилно, за да може това лоби да работи! Не казвам, че ако не гласуваме за определена партия, няма да има пари за Пловдив, защото това сме го виждали в едни години преди ГЕРБ, когато е било система за контрол. При едно стабилно управление на мен не ми пречи да се кача на колата и да отида да защитавам нашите проекти, както съм го правил досега.
Но ако през 2 месеца сменяме министри е тежко. Аз докато се запозная с тях, те първо трябва да разберат къде се намират. Представете си един министър хем го търсим безпартиен, хем експерт, хем да си остави тотално целия живот и да тръгне да си оправя неговото министерство. И аз отивам при него и му казвам: Тук в Пловдив имаме да оправяме един булевард, едни електробуси, дали са ни 56 милиона, а ни трябват поне 95. Нали ще помогнеш“. Той казва: Добре, изпраща ме до вратата и дотам. Това няма да работи при тези служебни правителства, тази постоянна нестабилност. Резултати за Пловдив ще има, когато аз мога да се кача на колата и да отида при този министър, който знае, че е там 3-4, ако ще и 8 години. Да отида да му представя нашите проекти. Да му кажа, че ни трябва нов мост над Марица. Трябва ни продължението на „Александър Стамболийски“. Тия два проекта са 200 милиона. Пловдив не може да изтегли 200 милиона кредит. Да, асфалт не се яде. Но около такива проекти ще се появят страшно много нови бизнеси, ще се появи страшно много икономика.
И още нещо. Сега има проектозакон на ГЕРБ, 70 процента от приходите от глоби трябва да влизат в хазната на общината! Пловдив трябва да започне да си събира парите. За това нещо правим и системата за видеонаблюдение на Пловдив, за която сме почти накрая на техвическото задание. Всичко е описано вътре. Не търсим ефекта на „Биг Брадър“, не търсим някой да следи някого, то и не може да следиш всеки жив човек. Търсим максимална сигурност и кофорт за жителите и гостите на Пловдив. И да си събираме глобите. Като караш с привишена скорост, плащаш глоба, както е навсякъде по света. Защо да не си я получиш на телефончето, да си я платиш с един клик?

– Редовият пловдивчанин веднага ще каже, че вие хубаво ще събирате глобите, но преди това трябва да създадете условия за придвижване. Защото транспортното дередже на Пловдив е много тежко…

– Нека да си кажем истината. В момента и да отворим „Александър Стамболийски“ и всичките проекти кои забавени, кои създаващи дискомфорт, трафикът в града няма да се промени изобщо. Да купим още 20 или 40 електробуса, трафикът няма да се промени изобщо. Пловдив има нужда от нов транспортен план, нова инфраструктура, преценена на правилните места, а не там, където е имало проект. Пловдив има нужда да се разраства навън, а не навътре. За тези мегапроекти имаме нужда от помощ, защото това са недостъпни места засега. Няма как да обещаем на хората, че ще отворим „Стамболийски“ и трафикът ще се отпуши. Няма как да стане! Както си харесваме града и го имаме за най-привлекателното място на света, така го смятат и още 200 000 човека, които идват и живеят с нас и те нарастват постоянно и постоянно. Онзи ден четох, че 20 000 нови регистрирани коли в Пловдив има в КАТ. Това е огромна бройка. Нови 20 000 човека в града. Представете си стадион „Пловдив“ пълен и изведнъж се изнасят всички.

– Във вашия ресор е бизнеса, самият вие сте от бизнеса. Проблемът на бизнеса е свързаността с индустриалните зони, проблем е околовръстното шосе на Пловдив…

– Мога да говоря безкрайно по темите. Околовръстното ще стане при всички положения. В индустриалните зони ние сме в изключително близък контакт с бизнеса там. Трябва да им помагаме за всяко едно нещо, което искат от нас в рамките на разумното. Те никога не са искали пари от нас! Искат да им се отчужди някаква улица, искат инфраструктура, искат градски транспорт. С този градски транспорт днес на Пловдив градските зони няма как да работят. Индустриалните зони на Пловдив трябва да са микро райони. Тази индустриална зона, „Тракия“ например, там трябва да има и има по приетия общ устройствен план обособени зони. С малко по-високи показатели, за да може гражданите, които работят там, там и да живеят. И не само това. Инвеститорите там трябва да могат да строят, да направиш проект, в който ти е ясно, че в икономическата зона, ако работят 5 или 10 хиляди човека, от тях 10 процента ще си купят апартаменти. И ще спрат да ходят всеки ден и да създават трафик сутринта. Значи те трябва да влязат в града, да си закарат детето на градина и после пак да излязат, за да отидат на работа. Разбирам ги тези хора, ужасно е. Там може да има ясла, градина, поликлиника, ДКЦ и да им се бослужват всичките нужди. Не казвам те да не влизат в града, но да им спестим ежедневните час-два в пътувания и задръствания. Не говорим за гето, а за нови квартали, за нов Пловдив.

– Да кажем нещо и за европроектите. Пловдив конкурентен ли е на другите големи градове като София и Бургас по привличането на европейски пари?

– Да. Не сме губили пари през годините. От началото на нашия мандат сме спечелили абсолютно всичко възможно. Всичко, по което сме допустими. Всичко, което е отворено, без значение за темата. Образователните програми, по които кандидатствахме в началото на януари, нямаме проект, по който не сме взели максимума. Единственият проект, по който не успяхме е на район „Северен“. Не знам защо, имаше правителство на ПП, но г-жа кметицата не си лобира. Ние подадохме документите, но те просто не го класираха. При положение, че имаш такива мащабни проекти, да садиш дървета, в което иначе няма нищо лошо, не е сериозно. Голямата разлика се прави, когато знаеш, че имаш проект и да отидеш да лобираш за него в министерството, което е под твое управление.

– Има една тема, на която много наблягате и това е темата за фрагментацията в обществото… Как смятате да се преборите за фрагментацията в Пловдив?

– Това е въпрос на ниво премиер и президент, че и Министерски съвет. Фрагментация ми звучи като ферментация. Едното е разделение, другото е гниене. Страдаме и от двете. За съжаление. Единственият начин е с резултати. Вижте олимпийски игри. Фрагментацията започвна със самото откриване на олимпиадата. Нашето общество си е много консервативно. Това, че има някакви опити отвън удря на камък. ГЕРБ си е такава партия, семейно-консервативна, казвам го съвсем открито. Аз съм изключително щастлив за Карлос Насар, който го следя от много малък. Скачах като малко дете вкъщи. Сам бях, сигурно два дни не съм спал да си мисля какво направи. Това момче е най-добрия щангист в момента в целия свят, ако мине в следващата категория, ще ги убива години наред. За този човек ние трябва да се грижим, това е следващия Христо Стоичков на България. И това трябва да е абсолютно ясно. Да, щангите не са толкова популярни колкото футбола, но този човек ще представлява България в следващите много, много години. И ние трябва много добре да се грижим за него. Макар че така като го следя, той преди всичко сам се грижи за себе си.

Та фрагментацията ще я преодолеем с резултати, с нови проекти, с образование, с дигитализация. Инфраструктурата беше актуална като проекти в миналото, днес тя е задължение! Новите неща, които ще сложим на масата, новите големи проекти, изкуствения интелект, дигитализацията, образованието, новата учебна инфраструктура, това е което ще обединява.Трябва да се научим да управляваме изкуствения интелект, за да помага, да създаваме заедно продукти, които носят висока добавена стойност. Иначе чисто като психология в национален план фрагментацията ще продължи да се случва. Ставаме все по-разединени. Събираме се по някакъв повод, по мачове и дотам. Затова и казвате, че олимпиадата ни обедини. То това е и целта на олимпиадата – да обединява хора. Но от там натък трябва да останем обединени по някакви други теми. Да, ама какво виждаме по телевизора, което да ни обедини – нищо! Затова с колегите от общинския съвет понякога влизам в остри пререкания, но с всички си говоря. Искам да има диалог, политиката е диалог. Не искам никой да обиждам, никой и никога не съм обиждал, особено в последните 10 месеца. Звънят ми от всички партии, с хубави проекти, гледам на всички да откликвам. Ако някой го беше направил в частния ми бизнес преди година, щях да му кажа да си ходи. Сега вие идвате с идея и и аз трябва да преценя дали това ще има ефект върху някаква маса от хора в Пловдив. Трябва да има диалог, трябва да има спокойствие, трябва да се говори нормално. Този мандат е с една идея по-добре, в миналия, особено в Общинския съвет, имаше много скандали за политическа изгода и т.н., което видяхме, че не носи кмет на една опозиционна партия. Изкуствено създадено напрежение от опозицията, не създава резултати. Аз и това ги попитах на последната сесия: Добре, критикувате всяко смислено предложение, което е от управляващите. Какво предлагате насреща? Критиката е свързана с това клише „професия общински съветник“. Тази професия е изключително разтоварващо занимание. На две седмици ходиш, изказваш се по темата, да не кажа другата дума, тръгваш си след 3-4 часа и си прибираш парите в джоба. Аз пари като общински съветник не съм взимал, всичките съм ги дарявал. И какво постигаш като резултат с вечната критика? Искам да виждам от всички предложения. Казвам го като гражданин. Искам да знам като си пусна сесията на телефона, компютъра кой какво предложение ще даде. Не искам да виждам само критикари, ето от там идва фрагментацията. Аз също имам много остър език, мога също да ги репликирам, може цялата сесия да минава в скандали, но това до никъде не води. Общинските съветници в повечето случаи идват на частни начала в общината или да свършат някаква работа на някого. Няма смисъл от тая опозиция. Елате да намерим общите решения и да вървим напред. Да, клише е, но друга посока няма.

– Бъдещето ни е свързано с изкуствения интелект. Като човек от този сектор, искам да ви питам трябва ли да се притесняваме от него?

– Не! Човекът управлява машината, а не обратното. Не знам дали при една ВиК авария изкуственият интелект може да отиде да смени спуканата тръба. Но със сигурност може да ви помогне предварително с информация къде е най-вероятно да се случи и вие да вземете мерки превантивно. Както между другото работят в „Софийска вода“. Купиха стартъп и то много сериозен, който открива в аванс течовете и то до сантиметър. Използват тази технология, за да намират течове, да намаляват загуби, а не да реагират пред свършен факт. Трябва да се научим как да го използваме изкуствения интелект и да живеем спокойно, защото човекът никога няма да бъде заместен тотално.