Костадин Димитров, Кмет на годината: Една причина да дойдете в Пловдив? Елате и вижте най-живия град на Европа

Пловдив е град, в който можеш да започнеш деня сред антични мозайки, да преминеш през Капана, да се изкачиш на тепе, да разгледаш изложба, да опиташ местно вино и вечерта да седнеш под звездите в Античния театър. Именно това съчетание между хилядолетна история и живия ритъм на съвременния град превръща Пловдив в една от най-разпознаваемите туристически дестинации у нас. Но голямото предизвикателство вече не е само да привлечеш туриста. То е да го накараш да остане още една нощ, да открие нещо ново и да си тръгне с желание да се върне. Данните показват ръст на посетителите, а фестивалите, културните събития и възстановяването на знакови пространства дават нови поводи за пътуване до града. За културата като двигател на туризма, за наследството от Европейската столица на културата, за големите фестивали, новите туристически маршрути и проектите, които предстоят, разговаряме с кмета на Пловдив Костадин Димитров, а поводът е отличието за общината в националния конкурс “Кмет на годината” в категорията “Туризъм и култура”. Как се превръща богатото минало в съвременно преживяване? Може ли един концерт да доведе турист от другия край на света? И какво трябва да направи Пловдив, за да превърне еднодневния посетител в гост за няколко дни? Отговорите от Костадин Димитров в интервю за сайта Кмета.бг

Г-н Димитров, как приемате отличието „Туризъм и култура“ и какво означава то за Пловдив?

Приемам го с благодарност към хората, които гласуваха за Пловдив, и към всички, които работят за културата и туризма в града. Това е признание за общи усилия. За творците, за екипите на нашите културни институции, за организаторите на събития, за бизнеса. И най-вече за пловдивчани. Можем да възстановим една красива сграда, да организираме голям фестивал, но отношението към госта е онова, което той помни и разказва, когато се прибере. За нас е особено ценно, че отличието е именно в тази категория. Пловдив има наследство, което ни задължава всеки ден. Продължаваме да надграждаме постигнатото като Европейска столица на културата, подкрепяме нови събития и възстановяваме пространства, които дълго са чакали своя ред. Радвам се, че тази работа се вижда. Наградата е повод за удовлетворение, но и отговорност да продължим. Благодаря и на организаторите и на Kmeta.bg, че продължава да прави видими усилията на местната власт.

Пловдив има огромно историческо и културно наследство. Как превръщате това наследство в съвременен туристически продукт?

Работим последователно и активно за опазване и експониране на богатото ни културно-историческо наследство, да го превърнем в привлекателно и достъпно. Само миналата година отвориха реставрирани три нови обекта – Небет тепе, Източната порта на Филипопол и Античният Одеон. Епископската базилика е много добър пример. Човек вижда изключителните мозайки, но има възможност и да научи за живота на древния град. Там се срещат туристи, учени, реставратори и деца. Образователните занимания дават на най-малките възможност сами да направят мозайка и да открият историята чрез работа и игра.

Кои са най-силните културни събития и инициативи, които днес привличат туристи в Пловдив?

Имаме събития с много различна публика и това е голямо предимство. Hills of Rock и Phillgood привличат хора от страната и чужбина, които планират пътуването си специално заради изпълнителите. OPERA OPEN съчетава големи артисти и постановки с неповторимата сцена на Античния театър. Това преживяване трудно може да бъде повторено другаде. През септември Есенният салон на изкуствата отново показа колко богат е културният живот на града. „Сцена на кръстопът“ достигна своето 30-о издание. Националните есенни изложби, фотографските срещи, „Пловдив чете“, Празниците на Стария град имат своя вярна публика. Международният фолклорен фестивал също е част от облика на Пловдив. За мен силата е в това разнообразие. Един гост идва за рок концерт, друг за опера, трети за театър или изложба. Важно е да подкрепяме както утвърдените прояви, така и новите идеи. Градът има близо 1000 събития годишно и зад всяко от тях стоят хора, които заслужават подкрепа.

Античният театър, Старият град, Капана, музеите и галериите – как се създава цялостно преживяване за туриста, а не просто посещение на отделни забележителности?

Съществува естествена връзка между тези прекрасни места. Можете да започнете от базиликите и Римския форум, да минете по Главната край Римския стадион, да влезете в Капана и да продължите към Стария град. На сравнително малко разстояние срещате различни епохи, архитектура, изкуство и съвременен градски живот. Вечерта можете да бъдете на спектакъл в Античния театър или на другите сцени. Нашата работа е тази разходка да бъде приятна и лесна. С цел по-доброто популяризирани на обектите и събитията в града ни в туристическата програма са заложени обновяване на портала Visit Plovdiv, актуализиране на информацията на български и английски и подобряване на туристическата инфраструктура. Има значение как представяме града. Гостът трябва да може да избере маршрут според интересите си и да съчетае посещението на музей с изложба, концерт или среща с местен занаятчия. Така всяко следващо място добавя нещо към впечатлението му от Пловдив.

Пловдив беше Европейска столица на културата през 2019 г. Какво остана като наследство от този период и как използвате натрупания опит днес?

Остана увереността, че Пловдив може да организира културни събития с международен мащаб. Останаха партньорства, опит и публика, която има високи очаквания. За мен един от най-важните резултати е, че културата продължи да заема толкова голямо място в живота на града и след 2019 година. Фондация „Пловдив 2019“ надгражда чрез програмата „Наследство“, включително с подкрепа за големите фестивали. Зад едно успешно събитие има много организация, която публиката обикновено не вижда. Транспорт, почистване, поддържане на зелените площи, сигурност, координация с организаторите. Натрупаният опит ни помага тези звена да работят заедно. Важно е и да има приемственост. Когато поех управлението, имаше започнати обекти, които трябваше да довършим. Кино „Космос“ е един от примерите. Културната политика изисква последователност, защото резултатите идват с години. Титлата от 2019 г. ни даде силен тласък. Сега трябва да даваме на хората нови причини да идват в Пловдив.

Как се променя туристическият профил на Пловдив? Идват ли все повече чуждестранни туристи и какво търсят те в града?

Пловдив бележи общ ръст на туристите, а увеличението при чуждестранните гости е особено отчетливо. По данни на НСИ през 2025 г. общият брой пренощували гости е с 9% повече спрямо предходната година. Пренощувалите чуждестранни гости бележат ръст от 20%. Спрямо 2019 г. увеличението при им е 35%. Това показва развитие и след годината, в която бяхме Европейска столица на културата. Сред водещите чуждестранни пазари са Турция, Германия и Гърция. Имаме гости от Испания, Италия, САЩ и други страни. Самите поводи за пътуване са различни – историята, фестивалите, деловите срещи, спортните събития. По впечатленията, които гостите споделят, много ги привлича съчетанието между наследството и атмосферата на днешния град. Могат да разгледат старините, да опитат вкусна храна, да отидат на концерт и да отделят време просто за разходка. Разбира се, трябва да продължим да проучваме очакванията им. Ръстът е добър резултат, но следващата ни задача е да увеличим и продължителността на престоя.

Каква е ролята на фестивалите и големите културни събития за туризма? Могат ли те да бъдат причина човек да избере Пловдив за своя дестинация?

Определено. При големите фестивали това вече се вижда много ясно. По данни на организаторите 35% от продадените билети за първото издание на Phillgood са закупени от чужденци. Сред гостите има хора от САЩ и Австралия. Те предприемат дълго пътуване, защото искат да присъстват точно на това събитие. Според фондация „Пловдив 2019“ и организаторите фестивалите Phillgood и Hills of Rock са събрали общо над 120 хиляди посещения в седем фестивални дни през юли. Това е публика, която нощува, посещава ресторанти, използва транспорт и разглежда града. Ползата се усеща от много местни бизнеси. Но за мен има и още един резултат. Човек идва за любимата си група и открива Пловдив. Затова организацията извън концертната зона е толкова важна. Трябва да му дадем възможност да види града и желание да се върне, включително когато няма фестивал.

Как работите за това Пловдив да бъде целогодишна туристическа дестинация, а не град, който се посещава само в определени сезони?

Като развиваме програма през цялата година. Големите концерти на открито естествено са през топлите месеци, но театрите, операта, музеите и галериите работят и привличат публика и през останалото време. Имаме литературни събития, изложби, винени и кулинарни прояви, делови форуми и спортни състезания. Тук е важна и базата. Емблематичното пловдивско кино „Космос“, чието преустройство върви към завършване, ще добави зала с 599 места и пространства за прожекции, сценични прояви, изложби и срещи. Такива места дават възможност за програма независимо от времето навън. Спортът също има сериозна роля. Състезателите пристигат с екипи, близки и публика и остават по няколко дни. Кандидатурата ни за Европейска столица на спорта през 2028 г. е възможност да развием още повече тази посока. Искаме събитията да бъдат разпределени през годината и в различни части на Пловдив.

Има ли места и културни пространства в Пловдив, които според Вас все още не използват пълния си туристически потенциал?

Югоизточната част на Римския форум има огромен потенциал. Тя е в самия център, но предстои да бъде представена по начин, който позволява на хората да разберат древното пространство и да преминават през него. Затова възраждането му е част от нашите приоритети. Имаме готов проект за консервация, реставрация и експониране на Форум Юг-Изток и обявена обществена поръчка. Следващата важна стъпка е да осигурим финансирането, като прогнозната стойност е около 8,5 млн. евро с ДДС. Проектът обхваща близо 8000 кв. метра и ще допълни вече възстановените части на древната агора, за да могат пловдивчани и гостите ни да добият цялостна представа за нея. Предвиждат се реставрация на античните настилки и архитектурните елементи, както и пешеходна връзка от юг, която ще позволи преминаване през старините. Искаме това пространство да стане естествено продължение на градската градина и площад „Централен“ – място, където хората могат да се разхождат и да се докоснат до историята на Пловдив.

Как се пази балансът между развитието на туризма и ежедневния живот на пловдивчани? Кога туристическият поток започва да създава предизвикателства за самия град?

Предизвикателствата се усещат най-силно около големите събития. Затова всяко голямо събитие изисква предварителна организация с всички отговорни звена. При летните фестивали бяха организирани допълнителни места за паркиране и променен достъпът до концертната зона, за да се облекчи влизането. По мое настояване бяха осигурени допълнителни нощни автобуси на градския транспорт. Балансът се пази и с инвестиции в средата. Обновените улици, поддържаните паркове, чистотата и сигурността са нужни всеки ден на пловдивчани. Туризмът трябва да подпомага тази грижа. За мен критерият е дали развитието на града подобрява живота на хората, които живеят тук постоянно.

Каква е ролята на местния бизнес – ресторанти, хотели, туроператори, културни организации – в изграждането на туристическия образ на Пловдив?

Много голяма. Гостът може да е избрал Пловдив заради Античния театър, но впечатлението му започва още с резервацията и посрещането в хотела. Продължава с обслужването в ресторанта, с екскурзовода, с отношението в музея. Всички участваме в това какво ще разкаже той за града. Бизнесът инвестира в места за настаняване, заведения и услуги, а културните организации създават съдържанието, заради което хората пътуват. Общината трябва да осигурява среда, да поддържа обектите, да подкрепя събитията и да представя Пловдив последователно. Затова сътрудничеството с туристическия бранш е заложено и в програмата ни за развитие на туризма. По данни на НСИ приходите от нощувки в местата за настаняване в Пловдив през 2025 г. са над 54 млн. лева, с 8% повече от предходната година. Това са приходи на местата за настаняване, които показват икономическото значение на сектора. Общият ни интерес е посетителят да получи качество, да остане по-дълго и да препоръча Пловдив.

Пловдив има възможност да развива едновременно културен, фестивален, гастрономически и градски туризъм. Кое от тези направления има най-голям потенциал за развитие според Вас?

Културният туризъм е основата. Наследството и днешният културен живот дават на Пловдив неговото лице. Фестивалите имат много силен потенциал да привличат нова международна публика. А виното, храната и градските разходки допълват престоя по начин, който хората търсят все повече. Не бих разглеждал тези направления изолирано. Човек може да дойде за концерт, а през деня да посети базиликата, да разгледа изложба и да опита местно вино. Друг идва за историята, но избира да остане още една вечер заради спектакъл. Именно тези съчетания могат да увеличат престоя. Имаме и силна връзка с региона и неговите винарски изби. Тя позволява към посещението на Пловдив да се добави още един ден с различно преживяване. Големият потенциал е да представим всичко това свързано и да помогнем на госта лесно да го планира.

Какво трябва да направим, за да остане туристът не само за един ден в Пловдив, а да прекара няколко дни в града?

Това е една от най-важните ни задачи. През 2025 г. средният престой на българските гости е 1,6 нощувки, а на чуждестранните – 1,8. Имаме ръст на посетителите, но тези числа показват, че има още много работа по задържането им. Трябва да им предложим ясна причина за втори и трети ден. Например един ден за Стария град и античните обекти, втори за музеите, галериите и Капана, а вечерта – концерт или театър. Към това могат да се добавят разходка по тепетата, винено преживяване или посещение в региона. За семействата важни са и заниманията, в които децата могат да участват, като посещение в Природонаучния музей, Кукления театър и други. Тези възможности трябва да са видими още при планирането на пътуването. Нужни са добра информация и обща работа между хотели, туроператори и културни институции за предложения за няколкодневен престой. Искаме гостът да пристига с представа колко много може да прави тук, а още по време на посещението си да открива нови причини да остане.

Кой е следващият голям проект или идея в сферата на туризма и културата, който бихте искали да реализирате?

Ако трябва да посоча един голям проект, това е консервацията, реставрацията и представянето на античния форум Юг-Изток. Разработката предвижда древното пространство да се свърже по-естествено със съвременния площад и градската градина. Хората ще могат да преминават през него и да добият по-пълна представа за живота на античния Филипопол. Същото важи и за плановете ни да превърнем част от улица „Иван Вазов“ в пешеходна зона, с което да превърнем най-дългата пешеходна улица в Европа в още по-дълга. Дългосрочната ни амбиция е и включването на Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Подготвено е досие за предварителна оценка. Предстоят още експертна работа и процедури в партньорство с държавата. Това е кауза, която заслужава последователна подкрепа и търпение.

Ако трябва да дадете на един турист само една причина да избере Пловдив пред друга европейска дестинация, каква би била тя?

Бих го поканил да усети как живее най-старият жив град в Европа. Да тръгне от старините, да мине през Капана, да се качи на тепе и вечерта да послуша музика в Античния театър. По пътя ще срещне и хората, които правят Пловдив такъв, какъвто е – с тяхното отношение, разговори и гостоприемство. Това е причината да избере Пловдив. Тук историята е част от деня ти. А хубавото е, че всеки може да открие своя Пловдив и да има за какво да се върне.