Бивш зам.-кмет зове: „Овце“, да обявим бойкот на цените в Пловдивско! Стига стригане от „Рибница“ до Пещера

Бившият заместник-кмет на Пловдив Александър Константинов взе думата във връзка с една от най-актуалните теми от дневния ред на обществото ни – цените на хранителните продукти и услугите:

Всички сме съгласни, че цените в България са безумни. Говорим не само за цените на стоките, но и на услугите. Фокусът на нашия гняв е насочен срещу големите търговски вериги, които са основно с чужда собственост. Масово селскостопанските производители се оплакват, че продуктите, които произвеждат, се изкупуват много евтино, а минали през прекупвачи, стигат до щанда в магазина с двойни цени. Всичко това е вярно и държавата трябва да се намеси, за да създаде правила, които да не позволяват спекула.

Има обаче неща, които не мога да разбера. Отскоро в парк „Рибница“ се организира фермерски пазар. Чудесна инициатива, която позволява на производителите да стигнат директно до клиентите. Защо тогава цените на тези производители са по-високи от тези в магазините?

Същото виждам и в стотиците сергии по селата. Ако тръгнеш по пътя за Пещера, ще минеш през много села, а във всяко село ще видиш местни производители, които продават своите продукти. Нормално е да очакваш, че цените ще са по-ниски, защото ги няма прекупвачите, но е точно обратното. Същото е и на пазарите в Пловдив. Спорно е колко от търговците на пазара са производители, но и това да купиш стоката от тържището на Първенец и да я продаваш на двойна цена си е наш български патент.

Във всеки квартал на Пловдив има малки магазинчета, които са част от търговската мрежа на града. Тези магазинчета се зареждат директно от производителите. Аз имам преки наблюдения от върволицата от микробуси, които докарват стоките директно в магазинчето. Това са стоки, които идват директно от производителя – сирена, млека, месо, колбаси и т.н.

Цените в тези магазинчета обаче са по-високи от големите търговски вериги. Няма промоции, няма кошници, няма червени етикети. Има типично български манталитет.

За услугите никой не ни е виновен. Като започнем от ресторантите, минем през фризьори, бръснари, водпроводчици, елктротехници и автосервизи – всички смениха само етикета от лев в евро и така вдигнаха цените със 100%. Някои даже използваха суматохата и умножиха цените по две или три. Тук няма чужди търговски вериги, няма чужди банки, няма прекупвачи.

Има чисто нашенска българска алчност и стремежа да излъжеш клиента и да го обереш до голо. Това не може да регулира нито правителството, нито пазарната икономика, даже и „говорещите“ глави по телевизиите, които всички се кланят на един бог – „Пазарът“.

Помните ли един министър-председател, който се обърна към българите с призива „За бога, братя, не купувайте“. Това е единственото лекарство, което може да излекува българската алчност. Когато се направи бойкот на един ресторант или една сладкарска верига, собствениците ще трябва да разберат, че те не са най-умните и най-алчните в страната. Проблемът е, че ние „овците, които всички стрижат“, продължаваме покорно да отиваме пак в същия ресторант да ни острижат още и още.