Митрополит Николай със силни и поучителни думи навръх 1700-годишнината от откриването на кръста на Христос

Кръстът не е просто един символ, той е най-пълното свидетелство за Божията любов. Христос отдава себе си докрай, прощава на тези, които го разпнаха, и чрез доброволната си смърт побеждава смъртта. Това каза в проповедта си пловдивският митрополит Николай, който  отслужи архиерейска света литургия по повод празника Въздвижението на Светия Кръст Христов (Кръстовден) в манастира „Света Троица“ в местността Кръстова гора. Митрополитът допълни, че чрез кръста Господ превръща позора в слава и смъртта във врата към живота.

Митрополит Николай посочи, че през тази година се навършват 1700 г. от откриването на кръста, на който бил разпнат Христос. Той ни призовава не просто да си спомним миналото, а да сверим живота си с кръста, каза духовникът и допълни, че почитта към него е истинска, когато любовта, явена на Голгота, стане правило на нашите мисли, думи и дела. Митрополитът припомни историята за откриването на кръста. Това се случило при разкопки през 326 г. в Йерусалим на хълма Голгота. По думите му намирането му е дело на света императрица Елена, майката на император Константин Велики.

Намерен на Голгота и въздигнат пред вярващия народ, честният кръст винаги е събуждал в сърцата и очите на верните Христови ученици и последователи голяма духовна радост и благодарност, умиление и пориви към прослава на Бога и неговите чудни дела, каза духовникът. По думите му църквата никога не отделя кръста от възкресението и в тази връзка е непоколебимата надежда на християнина. Ние се покланяме на кръста, защото чрез него дойде радост към целия свят и ни бе открит пътят към живота в изобилие, посочи владиката.

Според митрополита в кръста се открива цялата дълбочина на божието домостроителство за човека и в него се вижда мярката на християнския живот – вярност към Бога, любов към ближния и готовност да носим един другиму тегобите си. Кръстът е образ и правило на целия християнски живот, каза митрополит Николай и допълни, че Господ ни призовава: „ако някой иска да върви след мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва“. Духовникът обясни, че да носим своя кръст не означава да се примиряваме със злото, а да останем верни на Христос, дори когато тази вярност изисква жертва, да приемаме изпитанията без отчаяние, да се борим със себелюбието си, да подкрепяме слабия и да отговаряме на обидата с прошка, без да отстъпваме от истината. В свят, наранен от войни, вражда и разделение, словото за кръста ни напомня, че крайният мир започва с победата над собственото ни себелюбие и с истинския мир, към който Христос ни призовава, каза още митрополитът.

Архиерейската литургия започна с камбанен звън в полунощ и продължи близо три часа. Богослужението бе възглавено от сливенският митрополит Арсений, като в него участваха и духовници от пловдивската епархия. Празничните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.

По време на тържественото богослужение свещите, които вярващите бяха запалили, осветяваха околността. Богомолците пристигнаха от цялата страна, водени от вярата, че ако човек остане в местността поне една нощ под звездите, зареден с вяра и любов, отправящ искрена молба към Бога, ще му се даде свише силата да се справи с несгодите и ще получи отговор на молбите си.

Манастирът „Света Троица“, известен повече като Троицкия, се намира в местността Кръстова гора в Средните Родопи, на шест километра от село Борово, община Лъки. Местността получава това име заради твърденията, че там е била заровена частица от разпятието на Иисус Христос. Тази местност е с надморска височина 1545 м и представлява кръгла поляна, заобиколена от гъсти букови гори. От двете страни на пътя към Кръстов връх, където се намира светият Кръст, в годините бяха изградени 12 параклиса, посветени на светите апостоли.