„Бил ли съм член на ГЕРБ? Ако съм бил, значи дъщеря ми Сияна правилно е била убита като Георги в Пловдив!?“

Бащата на загиналата при тежка катастрофа Сияна – Николай Попов, излезе с остра позиция в социалните мрежи по повод жестокото убийство на Георги в Пловдив, за което са обвинени непълнолетни. В публикацията си той поставя въпроса за отношението на обществото към жертвите и за опитите трагедиите да бъдат обяснявани чрез личността, начина на живот или миналото на пострадалите.

„Това е Георги. Георги беше измъчван и убит от шайка малки изверги. Мир на душата му“, започва публикацията на Попов.

Според него след подобни престъпления общественият разговор твърде често се измества от самото насилие към това какъв човек е била жертвата.

„Само вижте каква дискусия тече сега: бил ли е Георги добър човек? Какъв бил? Как живеел? Сякаш, ако не е бил достатъчно „добър“ според нечии критерии, е заслужавал да бъде измъчван и убит“, пише той.

Попов прави паралел със собствената си история и реакциите, с които се е сблъсквал след смъртта на дъщеря си Сияна.

Бил ли съм член на ГЕРБ? Ако съм бил, значи едва ли не дъщеря ми Сияна правилно е била убита от тираджията бай Гошо и аз съм си заслужил съдбата. Карам ли скъпа кола? Ако карам, смърт за мен и цялото ми семейство! До това ниво стигнахме, заявява Николай Попов.

По думите му вместо съпричастност към жертвите и техните близки все по-често се наблюдава търсене на обстоятелства, чрез които насилието да бъде омаловажено или дори оправдано.

„Вместо съчувствие, присъда. Вместо човечност, злоба. Вместо да осъдим насилието, започваме да разследваме жертвата и близките ѝ, за да намерим причина защо „са си го заслужили“

Бащата на Сияна поставя и по-широкия въпрос за средата, в която израстват децата, и за влиянието на поведението на възрастните върху тях.

„Как всъщност тези деца са станали такива, каквито са? Много е просто: обществото, средата, семейството. Нищо не се ражда във вакуум“, смята Попов.

Според него агресивният език, омразата и унижаването на жертвите, които ежедневно могат да бъдат видени в публичното пространство и социалните мрежи, не остават без последствия.

А после се чудим как деца се превръщат в насилници и убийци. Не се чудете. Те растат сред нас. Четат какво пишем. Слушат какво говорим. Гледат как унижаваме жертвите, как оправдаваме жестокостта и как превръщаме омразата в ежедневие, посочва още Попов.

Той определя случващото се като „огледалото на нашата скромна територия, превзета от злоба и омраза“.

Публикацията му завършва с предупреждение, че промяната трябва да започне от отношението между самите хора.

„И докато не започнем отново да виждаме човека в човека, подобни трагедии няма да бъдат последните“, заключава Николай Попов