Екс-шеф на младежкото БСП в Пловдив: Това на Бузлуджа е реквием за една мръсница

Гледам репортажите по медиите за редовния митинг-събор, който БСП организира традиционно на историческата поляна на Бузлуджа и усещам, че нещо ме хваща за гърлото.

Нахлуват спомени за времената, когато и моята скромна особа се занимаваше с част от организацията.

Това беше времето, когото идеалите доминираха над меркантилността и интереса. Знам че звучи странно в наше време, но на колене пред истината.

Бях председател на социалистическата младеж – БСМ, в Пловдив и региона, и редовно поне няколко автобуса млади ентусиасти се качвахме още предната вечер. Истината е, че първият председател на БСМ Илия Четроков, наложи тази традиция.

Помня и как на 100 годишнината на партията не можахме да организираме достатъчно автобуси за всички желаещи. Тогава БСП беше масова, народна партия, силно и органично вплела се в цели социални прослойки.

Но, уви. Гледам сега шепата хора по репортажите и си мисля, че нещата отиват към своя край – политически край. Дали е логичен – не знам. Във всички бивши соц страни посткомунистическите партии отдавна ги няма.

Личното ми мнение е, че БСП изигра своята социална роля – да омекоти прехода. Защото представям си, че в началото на 90-те, можеше да има и друг сценарий, далеч по-зловещ от това, което преживяхме.

Пък и естествената ротация на поколенията си каза също думата. Отделно у нас определени центрове успяха да наложат в обществото тезата, че да си социалист е едва ли не нещо ретроградно и непристижно.

За да се стигне до днешната Бузлуджа с шепата хора там начало с Крум Зарков, който с пресъхнали устни се мъчи да съживи нещо, което е тръгнало към небитието. И мисля, че той отлично го знае, но като всеки умен човек се мъчи докрай да изстиска и най-малката възможност за реанимация.

Но е тъжно, тъжно е всичко това, защото с всичките й грехове, БСП беше партия с кауза. И именно колизията в разбирането и прилагането на тази кауза, между елитите й и обикновените социалисти и симпатизанти, се материализира в този крах.

А иначе социалист трябва да е всеки човек, който не е доволен от света такъв какъвто е. Защото това ражда прогреса и тласка еволюцията напред. И поддържа идеала за едно по-справедливо общество, почиващо на общочовешките принципи – свобода, справедливост, солидарност.

Та това е, малко дълго стана за реквием.

И не се хващайте за заглавието. На заем е от Богомил Райнов, където главната героиня умира нещастно, борейки се със заобикалящия несправедлив свят.

От профила във фейсбук на пловдивския адвокат Тодор Кръстев