БНР разтресе държавата какво се задава при премиер Радев: Иде преразпределение на мизерията

Коментар пред БНР относно решението на Бюджетна комисия на парламента да възложи на Сметната палата да направи одити държавните финанси, пенсионната система и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Емил Димитров, наричан Ревизоро, който е бивш шеф на Митниците и бивш министър, изрази силен скептицизъм относно реалната полза от тези проверки в краткосрочен план.

Според него управляващите не търсят нова информация, тъй като състоянието на тези сектори е добре известно от ежегодните доклади на институциите, а по-скоро се нуждаят от „институционално оправдание“ за предстоящи тежки решения в бюджета за следващата година.

„Вместо на комисии (в НС) те разчитат на институционален, професионален, оперативен одит, който да им даде с тези три одита някаква информация, на която те да могат да разчитат при правенето на новия бюджет, въпреки че от 2020 до 2026, това е твърде дълъг период. В условията на коронавирус, в условията на война в съседство… И те искат, може би да имат един официален документ, който да им каже: „Това попречи, това помогна, това не трябваше да се прави“, коментира Димитров.

И още: „Очевидно им трябва документ, на който да стъпят, за да кажат: „Ето, ние мислехме, че е зле, ама то се оказа много по-зле“. За това ще направим тези и тези стъпки в новия бюджет“.

Димитров отбеляза и вътрешни проблеми в Сметната палата – че институцията е демотивирана и организационно разклатена.

Сметната палата в момента е в състояние на сериозно кадрово и структурно сътресение заради неуспешните опити за сливане и разделяне с антикорупционните органи:

„Самата Сметна палата няма достатъчно служители. Има много свободни места. Не е толкова привлекателно място за работа… В нея беше включена една нова дейност – Комисия за противодействие на корупцията. Те в момента я приеха при себе си, а сега пък я вадят“.

Той критикува административния подход на „военни заповеди“ към държавната администрация и предупреди, че кратките срокове (до септември) за проверка на толкова дълъг период (2020-2026 г.) неизбежно ще доведат до занижено качество на резултатите.

„Това е огромен обем информация, която, честно казвам, или биха я претупали, или не биха я направили много качествено – не защото не искат, а защото не им е дадено време… В момента злоупотребата е, че го правиш точно в летния месец, когато всички са си планирали отпуска“, коментира Емил Димитров по повод кратките срокове, които крият  риск от некачествена работа:

В икономически план той очертава мрачна картина: България се намира в ситуация на „преразпределение на мизерията“ и разчита предимно на външни заеми поради липса на работеща икономика.

„Ние сме се спрели в момента на преразпределяне на мизерията, икономисваме средства, намаляваме разходите и сме се обърнали към търсене на пари от чужбина, да финансираме текущата дейност и издръжка. Сега в момента не трябват тези одити, за да може да оправдаем едно или друго действие. Аз лично се притеснявам като човек, който е трябвал много такива одити от реакцията след това срещу хората, които са го направили. Защото на някого все няма да се харесва резултата“.
Димитров засегна и хроничните проблеми в Агенция „Пътна инфраструктура“ и порочния модел на разплащания в пътното строителство.

„Имаш 200 милиона, поръчал си за 1 милиард за строителство… после извадят политиката и ти казват: „Моля, тези 200 ги разплати на тези и тези фирми, другите ще чакат следващия бюджет“…. И после се правим на изненадани.“

По отношение на здравеопазването Емил Димитров отбеляза, че разходите растат главоломно, без това да води до по-добро качество или обхват:

„Едни и същи хора преди 10 години са лекувани за едни пари, а сега са лекувани за 4 пъти повече пари… Как да намериш другите 50% (недофинансиране) с един одит, не е ясно.“

Като отчете липсата на икономически алтернативи, Димитров посочи, че страната е изчерпала вариантите за свежи приходи в бюджета и така се стига до зависимост от външно финансиране. 

Какви са начините да се увеличат приходите? „Първото е да увеличиш приходите. При неработеща икономика… какво точно да обложиш… за да изкараш някакви повече средства? Второто е намаляването на разходите… Някога биха го казали „преразпределение на мизерията“.

Така единственият останал изход за текущата издръжка е трупането на дълг:

„Остана четвъртото: Да взимаме заеми, външно финансиране… и сме се обърнали към търсене на пари от чужбина, да финансираме текущата дейност и издръжка.“

Източник: БНР