Пловдивски доктор постави тежка диагноза на абитуриентската глупост навън! Истина, която боде очите

1

Днес, на Ден на светите братя Кирил и Методий, излязох на дълга разходка с Айя и бях забравила, че са абитуриентските балове.

А навън — клаксони, тълпи пред ресторантите, наети коли, деца подадени през шибидаси, снимки, пози и шум, сякаш минава държавна делегация. 🎭🚘

И човек неволно си задава въпроса — какво всъщност празнуваме?

Празникът на буквите, знанието и културата някак се губи сред демонстрацията на показност.

Не зрелостта е във фокуса, а спектакълът около нея.

И най-странното е, че понякога не самите деца изглеждат нелепо, а възрастните около тях.

Защото на 18 е нормално да искаш да блестиш, да впечатляваш и да се чувстваш значим. Но когато родители превърнат завършването на средно образование в събитие с мащаба на царска коронация, започва да изглежда като колективна компенсация.

Все едно не празнуваме личност, а опаковка. Не знания, а декор. Не развитие, а показност.

А най-тъжното е, че днес много хора повече се срамуват от стар телефон, отколкото от неграмотност.

Може би проблемът не е в младите. Те са отражение на света, който сме им построили. Свят, в който външният блясък често струва повече от вътрешното съдържание.

И точно тук се вижда двойствената природа на човека. Нали днес нея чопли ума ми. Същият човек, който говори за ценности, духовност и култура, може едновременно отчаяно да търси одобрение чрез шум, показност и чуждо възхищение.

Та така де…Честит празник на писменоста и грамотността!

От профила във фейсбук на д-р Елена Величкова