Световно известна пловдивчанка пред Мон Дьо: Синът ни мрази музиката ми, защото ни разделя“

Световноизвестната пловдивчанка Соня Йончева гостува в подкаста на „Храмът на историите“, където пред Мон Дьо говори откровено за границите между сценичните роли и личната идентичност, за майчинството, психичното здраве на децата и мястото на изкуството в един технологичен свят.

Йончева разказва, че в началото на кариерата си е усещала как силните сценични образи започват да влияят на реалните ѝ емоции. Тя си спомня периода, в който влиза в образа на Норма – жена, изоставена от партньора си – и признава, че тогава е пренесла част от негативните чувства към собствения си съпруг.

По думите ѝ с опита идва и способността да се поставя ясна граница между персонаж и личност, въпреки че „персонажът неизбежно влиза в тялото на артиста“.

Оперната прима подчертава, че преди всичко се определя като майка. Тя заявява, че това е било „първата причина да съществува“, преди артистичната ѝ кариера да се развие на световно ниво.

Йончева признава и трудностите на живота между държави и сцени, които водят до постоянни раздели със семейството ѝ. Тя говори откровено за чувство за вина и за моментите, в които тръгва от дома със сълзи.

Особено силен акцент в разговора е темата за психичното здраве на децата – кауза, която певицата определя като лична мисия.

Тя разказва, че интересът ѝ към темата идва от опита с нейния син, който в определен момент е казал, че „мрази музиката, защото ги разделя“. Това я кара да преосмисли ролята на изкуството в семейния живот и да търси начин то да се превърне в средство за изразяване, а не за отчуждение.

Според нея изкуството е „проводник на емоции“ и играе ключова роля в развитието на децата.

Йончева изразява тревога от съвременната тенденция хората да изграждат „аватари“ – както онлайн, така и в реалния живот. По думите ѝ това води до загуба на индивидуалност и натиск младите хора да се вписват в предварително зададени модели.

Тя определя идентичността като най-важния елемент в развитието на следващото поколение.

В разговора тя коментира и ролята на изкуствения интелект в изкуството. Йончева е категорична, че машините никога няма да могат да заменят човешката емоция.

Според нея техническият напредък не може да възпроизведе „гъвкавостта и фантазията“ на артиста, нито истинското емоционално преживяване, което стои зад изпълнението.

Йончева разказва и за големите си международни проекти, включително концерти пред „Свети Александър Невски“, в които участват световни звезди като Йонас Кауфман и Дейвид Гарет.

Целта ѝ, по собствените ѝ думи, е ясна: да покаже България като значим културен център на класическата музика.

„Културата е бъдещето“, подчертава тя, определяйки я като мост между поколенията и различните епохи.

Йончева разкрива, че е получавала предложения за участие в политическия живот, но категорично ги е отказала. Тя заявява, че би се чувствала ограничена и че може да бъде по-полезна за страната си като артист, отколкото като политик.

Същевременно подчертава, че съзнателно се дистанцира от политически ангажименти и поддържа строги лични правила за взаимодействие с публични фигури.

Говорейки за личния си живот, певицата описва връзката си като баланс между две силни индивидуалности и две различни кариера. Според нея любовта е възможна, но изисква приемане на постоянни раздели и динамика.

„Човек трябва да се примири с много неща“, казва тя, подчертавайки, че сценичната ѝ идентичност е отделна от личната.

В края на разговора Йончева определя дома не като място, а като хората, които я очакват – най-вече децата ѝ.