„Видяхте ли Волен? Така се напиваше като свиня и един бивш министър, тряскаше с юмрук по масата да му докарат проститутки да шмъркат“

Нямаше да направя този коментар за Волен, ако не се натъквам часове наред на поредица от оди от всякакви хора за предишното величие на Волен, което някак оправдавало падението му. Бил умен, бил явление, всички имали с него спомени, приятелства, колегиалност и пр.

Всъщност Волен Сидеров е непрекъснато пиян от години. Той е абсолютен пример за това до какво водят парите, славата, властта и последвалите зависимости, когато характерът е слаб. Абстиненцията по отминалото ЗНАЧЕНИЕ е болезнено нещо.

Не всеки може да се справи без да изпадне в депресия и да си произведе личния човешки провал. Волен не е глупав, но не издържа на КРАТКОСРОЧНАТА ВИСОЧИНА. Политическото значение е ефимерно, винаги е последвано от огромна празнота, която ако не съумееш да продължиш с друга компенсаторна изява, може да те погълне, както е погълнала него.

Останал е оглозган, по първични инстинкти. Така се напиваше като свиня и един бивш министър на ключово министерство, тряскаше с юмрук по масата да му докарат проститутки на провинциалната софра и им даваше да шмъркат. Искам да ви припомня, че когато си политик, освен че имаш предимството да осъществяваш власт или да се отъркваш о нея, освен че можеш да крадеш и да ставаш несиметрично на останалите хора БОГАТ, имаш и ЗАДЪЛЖЕНИЯ! И едно от тези задължения е да спазваш своеобразна дисциплина и ако щете дори фалшиво прилично поведение.

Политикът не е поп-звезда, която може да умре от наркотици, да пиянства, да участва в оргии и това да бъде добре за продажбите на музикалните и артистични продукти, тъй като пороците носят светкавична популярност в сравнение с бавното и трудно осъзнаване на морално-нравствените качества. Не е нужно да се подиграваме на Волен. Но и възхваляването му при това пропадане показва, че рецепторът за нормалност в нашето общество е тежко повреден.

Даже прочетох някъде иронична дитирамба, че е хубаво да го върнат в политиката. Симптом на болно общество. Каквото и да прави един политик, винаги накрая побеждава характерът! Характерът те прави силен, характерът те проваля. Понякога силните черти могат да станат начало на слабите. Светът, който ни съставя, е сложно преплетен. Доброто може да следва от лошото, или лошото – от доброто.

Човек е стойностен не просто ако е взаимодействал със знание, но ако е ползвал знанието да се самоизгражда. На късна възраст да се върнеш в началото, към цялата първоначална неспособност да се контролираш, не е добре. Младостта е симпатична със своята недисциплинираност, ексцесия и скандална свобода, със своята обърканост. В зрелостта всичко това се нарича ДЕГРАДАЦИЯ. И тя не е нито симпатична, нито умна, нито уважителна.

Волен не е за подигравка, предизвиква съжаление. Предизвиква размисли за ироничния ход на живота. Днес всички те хвалят, утре никой не ти вдига телефона. Днес си в парламента – утре падаш в градинката пиян. Днес си премиер, утре може да си в затвора. Днес си силен в компанията на „боговете“, утре те покосява нещо неочаквано и се оказваш твърде смъртен.

Когато загубиш всичко, оставаш по себе си, ТОВА, КОЕТО СИ СЪСТАВИЛ ОТ СЕБЕ СИ! „Забавлението, създадено от клоуна, е пропорционално на унижението, което той е принуден да изтърпи“, беше написала една талантлива британска писателка. Всички политици, които у нас работят предимно като клоуни, не трябва да забравят това.

От профила във фейсбук на журналистката Калина Андролова