„Отвратена съм от „кучката“ на БНТ снощи! Уродлива, груба, отблъскваща, защо го направи?“

Днес отново бях свидетел на нещо, което няма нищо общо с журналистика и всичко общо с поръчка, злоба, пристрастие, желание за незаслужена мъст, ехидна показност на слабоумие и липса на всякакви качества.

Гостуването на Тошко Йорданов в “Още от деня” трябваше да бъде разговор за политика. Диалог. Търсене на истина. Вместо това се превърна в показно агресивни въпроси, прекъсвания, внушения и поведение, което по-скоро прилича на разпит, отколкото на журналистика.

Най-тревожното не е дори тонът. А усещането, че всичко това е предварително написан сценарий. Че няма значение какво ще бъде казано, важно е как ще бъде изкривено, омаскарено, заглушено. Как въпросът ще се пригоди под формата на отговор…”правилният отговор”.

И тук идва най-уродливата подмяна- започва да ни се внушава, че за да си „добър журналист“, трябва да бъдеш безпардонен, груб, настъпателен до степен на унижение, да мачкаш и да бъдеш “кучка”. Съжалявам за израза, но явно това е заветната цел на родната журналистика. Колкото по-голяма кучка си, толкова по-добре за зрителя?!? Че колкото по-остър си, колкото повече прекъсваш и нападаш, толкова по-„смел“ си. Сякаш професионализмът вече не се мери с търсене на истината, а с това колко бързо можеш да захапеш и да не пуснеш. И тази агресия се продава като добродетел.

Поведение като това на Златарева не просто отблъсква. То унищожава доверието. Защото журналистиката трябва да бъде коректив на властта, а не инструмент за нечии интереси.

Когато въпросите са обвинения, когато няма чуваемост, когато целта не е отговор, а скандал, това не е свобода на словото. Това е нейното израждане.

И да, отвратена съм.

От начина, по който се подменя разговорът, от манипулацията, от откровена посредственост, замаскирана като професионализъм… от липсата на елементарно уважение.

От това, че все повече хора наричат това „журналистика“.

Спомням си как баба и дядо пускаха БНТ, когато бях малко момиче и всички гледаха с интерес съдържанието и гостите, независимо от политическите им пристрастия (баба е комунистка, а дядо беше заклет капиталист, за който частното предприемачество значеше

ВСИЧКО), всички знаеха, че телевизията не е място за простащина, всички чакаха “Всяка неделя” и знаеха, че всеки гост ще бъде уважаван и ценен, всички искаха да говорят и да се държат като журналистите. Добре че израствах в онова време!
Истината не се страхува от въпроси.

Но въпросите също трябва да не се страхуват от истината.

От профила във фейсбук на депутатката от ИТН Павела Митова