Тя разкри защо Радев разкара Демерджиев от Пловдив и сложи Владо Николов! И попита: Абе, къде е алпинистката му?

На Иван Демерджиев малко са му свити перките. Явно разпределението „Кърджали“ не му е много по сърце. Мечтаеше за Пловдив, ама спортистите са преди юристите в българската политика. За какво може да са ти полезни спортисти в парламента, където се изработват законите на държавата?! Ще ги пратим да предоговорят споразумението с „Боташ“ ли, ще изработят доктрина за националната сигурност ли, ще провеждат съдебна реформа ли?!

Всеизвестно е, че спортните занимания се отнасят към консумирането на знание обратно пропорционално. Колко повече спорт, толкова по-малко знание от всякакъв друг характер. Просто времето не стига за всичко. Всеки човек избира за какво да ползва времето си – за спорт, за изкуство, за наука, за шопинг, за силиконови гърди и джуки, за любовни драми и т.н.

ПЛОВДИВ СЕ ОБЕДИНЯВА СРЕЩУ ХУНТАТА НА РАДЕВ! ВЛЕЗ И ТИ В ГРУПАТА! ТУК!

Професионалният спорт е също толкова ограничаващ ума в общокултурен план, колкото и военната професия. Разбира се, че има изключения, но те само потвърждават правилото. Пловдив е вторият по-политическа дълбочина и важност град в България. Парадоксът за водачеството в Пловдив при „Прогресивна България“ показва едно-единствено СЪЩЕСТВЕНО нещо. Румен Радев чувства, че той самият НЕ е ДОСТАТЪЧЕН. Румен търси ДА ДОПЪЛНИ АВТОРИТЕТ с популярни лица в съвсем различни, несъответни на политиката сфери. На широка нога.

Вместо да качи хората, които се бореха за неговата стойност девет години, или вместо да вкара КАПАЦИТЕТ в сложната професия на властването, той търси популизъм, хора с рейтинг, но без характеристики за политическо знание. Явно предишното му обкръжение се оценява от самия него като НЕЛОВКО, елементарно и НЕДОСТАТЪЧНО, въпреки че тези хора бяха из служебните му кабинети и в президентската власт. Гълъбът е наличен, разбира се. Въпреки че присъствието му е някаква форма на отсъствие, тоест все едно е дали го има или няма.

Най-забележителният си играч Радев прати в Кърджали. И то заради човек, харесван от публиката, който да подсили по ширпотреба начин Радевата политическа тежест. Всякакви сравнения с ВЪЛНИТЕ НА ПОДКРЕПА, които са вдигали Симеон и Бойко, са несъстоятелни. Тези хора абсолютно самостоятелно вдигнаха хората, когато се явиха за първи път на избори. Симеон и Бойко сами изнесоха кампаниите, вкарвайки в парламента медийно непознати лица, и фокусът беше изключително върху тяхното лидерство. РАДЕВ МЪЛЧИ И ВКАРВА СПОРТИСТИ, както и такива, разбира се, на които родителите ще платят кампаниите.

При този дефицит на интелигентност и знание, само спортисти и НЕФЕЛНИ СИНЧЕТА И ДЪЩЕРИЧКИ на пишман богаташи са ни нужни. Няма вълни, няма урагани! Най-много да повтори протестния вот, който гледахме през ИТН. Радев е наритал много хора, които довчера ползваше за своите цели, с молбата ДА ПОМАГАТ от втория ред. Да му кажа на Радев, че никой не обича неблагодарниците, че лавирането е твърде трудно, че не е въпросЪТ в особеното чистофайничество, а в изграждането на УМНА И САМОООТВЕРЖЕНА ТЪКАН. Чистофайничество на фона на политическа неподготвеност ала tabula rasa е рецепта за бърз провал.

А къде е алпинистката?! Да не би да не съм догледала. Липсва ми. А нещо от сферата на Гордън Рамзи или телевизионните риалити формати няма ли да видим?! Прочутата дизайнерка на дрехи на госпожата няма ли да въведем в политиката?! Ще ни помогне парламентът да се превърне в пролетен виенски бал.

За пореден път Румен Радев доказва, че има ВСИЧКО на своя страна, късмет, внимание, подкрепа, КЛЮЧОВ МОМЕНТ, но няма политически интелигентен стил за МОБИЛИЗАЦИЯ и СТРАТЕГИЧЕСКА ДЪЛБОЧИНА. За да може да конструира стабилна основа за политически преобразувания. Той има Копринката, който не може да преработи психически, че може други хора някога да са по-близки с неговия господар и да придобиват значение.

Почти съм учудена, че Димитър Стоянов води листата в Хасково, дето се казва, от няма накъде. Защото принудителното „другаруване“ между двамата „приятели на Радев“ е известен факт. Но Димитър Стоянов е простодушен и Копринката не го приема за опасност. Димитър Стоянов, ако не друго, поне не е мошеник. А между немошеник и мошеник трудно се мели брашно, но нейсе…

Копринката просто страда от маниакалността на „джуджето около царя“, което докато уж забавлява господаря, иска да подрежда целия царски двор, да отстранява хората, които са по-умни от него, и да движи рефлексивно делата в държавата. Ревността към господаря на един четвъртинтелигентен придворен с неприкрити амбиции за сив кардинал и с една торба зависимости, със сигурност ще започне да ерозира проекта на Радев. Копринката е системата, която Румен Радев обявява, че иска да разгражда. Какво противоречие!

Със сигурност не Радев ще разгради системата, а Копринката ще занули Радев. Но има време. Глупостта е дългосрочна и неизбежна като Съдбата. И да, успехът в парламента никога не е въпрос само на обем. Обемът ще се разбяга и разтече, или ще се окаже комедиен. Въпрос е на ПОЛИТИЧЕСКО УМЕНИЕ, а то не е толкова просто, колкото им изглежда на страничните зяпачи.

От профила във фейсбук на журналистката Калина Андролова