„Труд“: Педофилската секта на „Петрохан“ е част от план на двама министри на Кирил Петков за почти милиард евро!

Оказва се, че още през 2022 г., по време на мандата на кабинета Кирил Петков, в който вицепремиер по климата и министър на околната среда е Борислав Сандов, в групата на ПП-ДБ в Народното събрание, са обсъждани промени в Закона за защитените територии, пише вестник „Труд“.

Те трябвало да дадат възможност на частни неправителствени организации (НПО) да управляват и охраняват зоните по Натура 2000. Като площ са 35% или 40 000 квадратни километра от територията на страната.

Това е в следствие и като продължение на рамковото Споразумение подписано от Борислав Сандов с Национална агенция за контрол на защитените територии на Ивайло Калушев. Не само, че Сандов и ПП-ДБ не са искали да анулират споразумението, а напротив, да го разширят и да го облекат в законова форма за контрол върху огромна част от територията на страната.

Зоните по Натура трябва да имат планове за управление.

Минимум 1 милион евро струва разработването на план за една зона. Това означава, че само за плановете ще отидат 360 милиона евро. Отделно трябват пари и за охраната. Тоест замислената схема от зелените и тяхният коалиционен партньор ПП-ДБ, са за около един милиард евро.

Предмет на промените е трябвало да бъде чл.46 от ЗЗТ. Той определя, че управлението и контрола на защитените територии се извършват от Министерство на околната среда и водите и неговите поделения. Точно този текст от Закона за защитените територии е нарушен от Борислав Сандов, като е представил на Национална агенция за контрол на защитените територии на Ивайло Калушев, да контролират и охраняват зоната по Натура “Западна Стара планина” с площ 255 000 хектара.

Единствено падането на правителството на Кирил Петков предотвратява приемането на тези промени в Закона за защитените територии.
По думите на самия Сандов, изречени години по-късно след убийството, документът не създавал права и задължения и представлявал “лист хартия” – символичен жест на партньорство за опазване на природата.

На практика обаче именно това споразумение се оказва ключът, който легитимира дейността на една частна структура в сърцето на защитени територии от “Натура 2000”. Точно тази комбинация – частна собственост върху ключов обект, паравоенна визия, сериозно оборудване, международни контакти и политическа легитимация чрез подписан договор с държавата – превръща НПО-то в структура, която години наред съществува в сивата зона между гражданска инициатива и частна охранителна формация.

И когато този модел завършва с три трупа в планината, въпросът вече не е само кой е стрелял, а кой е позволил всичко това да съществува толкова дълго под прикритието на “кауза”.

„Еколозите“ прибрали 56 млн. лв., за да броят птици, риби, диви кози и мечки

Пълна симбиоза между партията на еколозите “Зелено движение” и техните лични неправителствени организации (НПО). Освен това тези НПО са собственици на десетки търговски дружества, чрез които зелените създават консорциуми и печелят обществени поръчки. Това е затворена система, в която парите остават в тесен приятелско-политически кръг.

Точно тази схема са създали еколозите Тома Белев, Борислав Сандов, Андрей Ковачев, Петко Ковачев, Петко Цветков и редица други. Всички те са били председатели или съпредседатели на партията “Зелено движение”. Същевременно са и активни участници в граждански НПО.

Неправителствените организации печелят средства и финансират скрито партията, а чрез нея упражняват натиск върху институциите, за да получават обществени поръчки.

Че схемата е работеща, се доказва от факта, че възползвайки се от участието в Коалицията ПП-ДБ Борислав Сандов стана министър на околната среда и водите, а Тома Белев – заместник-министър, като двамата управляваха милиарди левове за екология в МОСВ.

Екологичните неправителствени организации (НПО) – Зелени Балкани, Българско дружество за защита на птиците, Швейцарският WWF (Фонд за дива природа), швейцарско-българската фондация “Биоразнообразие”, Сдружение за дива природа “Балкани”, “Асоциация на парковете в България”, и много други – са получили над 56 милиона лева само за дейности, свързани с броене и разселване на птици.

Ето и списък с полученото финансиране от зелени неправителствени организации през първия програмен период, което се равнява на над 56 милиона лева:

Зелени Балкани – Стара Загора

650 000 лева – хранене на черни лешояди
1 100 000 лева – отглеждане на планински кеклик
420 000 лева – консултации за управление на язовир Овчарица
470 000 лева – отглеждане на лалугери
1 700 000 лева – засаждане на върби
3 000 000 лева – броене на големи европейски лешояди
3 000 000 лева – броене на соколи

Българско дружество за защита
на птиците (БДЗП)

4 000 000 лева – броене на ястреби и орли
4 000 000 лева – опазване на пеликани около Бургас (те измряха)
5 500 000 лева – изготвяне на план за защита на червеногушата гъска
5 500 000 лева – наблюдение на египетски лешояди
8 000 000 лева – опазване на царски орли от жици
4 000 000 лева – строене на гнезда за малък петнист орел
95 000 лева – опазване на лешояди в Родопите
18 000 лева – лятна лекция сред природата
90 000 лева – училищни лекции

Зелени Балкани – Пловдив

780 000 лева – строене на гнезда с мидички в Поморийско езеро
700 000 лева – броене на чапли в Марица
200 000 лева – консултации за управление на язовир Конуш

WWF (Фонд за дива природа)

Веселина Кавръкова (Съпруга на Тома Белев)
Любомир Костадинов, Александър Дуцов, Константин Иванов
700 000 лева – опазване на лияни и хвойни около Марица
1 400 000 лева – броене на пеликани и консултации за опазването им в Сребърна (те после измряха всичките)
800 000 лева – помощ за риби в Русенски Лом

Фондация “Биоразнообразие”

Петко Цветков (Член на Национален съвет на ПП “Зелените”)
Стефан Аврамов
4 000 000 лева – броене на птици в Атанасовско езеро
800 000 лева – помощ за риби в Русенски Лом
50 000 лева – лятна екологична академия
50 000 лева – издаване на екологични книжки
580 000 лева – наблюдение на диви кози и мечки във Витоша
450 000 лева – броене на трипръсти кълвачи, глухари и белогръби кълвачи

СДП “Балкани”

Андрей Ралев (Ковчежник на ПП “Зелените”)
Андрей Ковачев (Бивш съпредседател на ПП “Зелените”)
Катерина Раковска (Съпруга на Андрей Ковачев, съветник в МОСВ)
580 000 лева – броене на диви кози и мечки
1 000 000 лева – мътене на яйца от костенурки в Алдомировското блато
2 000 000 лева – наблюдение на дива коза, заплождане на пеперудата Червен Аполон и проучване на спокойни храсти за дива мечка
Партньор по проекта: Природонаучен музей към БАН
Зам.-директор на музея: Стоян Бешков (Член на Национален съвет на ПП “Зелените”)

Фондация “Информация и природозащита”

600 000 лева – обучение на билкари да не берат много билки, защото щели да свършат

Освен гореспоменатите проекти, има данни за по-малки поръчки на стойност 1-2 милиона лева, с които общата сума нараства с още 20 милиона лева.
Тази справка обхваща периода от 2007 г. до 2016 г. Колко средства са усвоени оттогава досега, ще стане ясно след като бъдат получени данни по Закона за достъп до обществена информация.

Интересен и силно подозрителен факт е, че линковете към поръчките са били активни докато министър става Борислав Сандов, а зам.-министър на екологията – Тома Белев. След това информацията е изтрита.

Как Тома Белев присвои НПО със заблуждаващото име Асоциация на парковете в България?

Свързаният с подписаното незаконно споразумение между Министерството на околната среда и водите и “Националната агенция за контрол на защитените територии” на Ивайло Калушев – Тома Белев, има богат опит в регистрацията на НПО със заблуждаващо наименование, каквато е “Асоциацията на парковете в България”.

Годината е 2003. Осем държавни дирекции на Природни паркове регистрират без съгласието на Министерство на земеделието и горите неправителствената организация (НПО) сдружение “Асоциация на парковете в България” (АПБ). Това е дублираща структура на основната дейност на държавните паркови управи, работеща в частен интерес. Инициатор на създаването на АПБ е тогавашният директор на Природен парк “Витоша” Тома Белев, бивш зам. министър на екологията. При учредяването на АПБ именно той е избран за неин председател.

Кои са учредителите

Преди 17 години, през януари 2003 г., в качеството си на представители на юридически лица директорите на осем от 11-те държавни природни парка учредяват АПБ. Предметът на дейност на сдружението е опазване на защитените територии – всъщност това е и основна работа на парковите управи.

Но освен природозащита в регистрацията на Асоциацията са включени стопанска дейност в защитените територии, свързана с туризъм и земеделие, маркетинг, генериране на приходи, кандидатстване по международни проекти. И още – рекламна политика, изработване на стратегии и продукти. АПБ има право да провежда консултантска дейност и да участва в конкурси.

От изброеното до тук е видно, че работата на АПБ почти на 100% припокрива функциите на дирекциите на държавните паркове. А Тома Белев е избран за председател, защото към онзи момент представлява Дирекцията на ПП “Витоша”.

Присвояването

По Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Устава на АПБ сдружението е длъжно на всеки 5 години да провежда Общо събрание, на което да избира нов Управителен съвет (УС) и председател. Такова не е направено нито през 2008 година, нито през 2013-а.

Междувременно, през 2012 година, Белев е освободен от директорския пост в ПП “Витоша” след проведен конкурс. Това автоматично означава, че повече няма право да представлява АПБ, защото дотогава е неин председател в качеството си именно на директор. А непровеждането на Общо събрание на сдружението значи, че след 2008 г. Тома Белев управлява структурата незаконно.

През 2014-а Белев организира Общо събрание, на което подменя Устава на сдружението. Това му дава възможност да вкара в Управителния съвет на АПБ 15 физически лица – до един негови приближени. Целта е да получи мнозинство и да бъде преизбран отново за председател. Точно това се случва. Така, без да има общо с дирекцията на който и да е природен парк, Белев приватизира организацията.

Именно тази схема и това Общо събрание са отменени от състави на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд през декември 2017 г. по жалба на един от природните паркове, участвал в създаването на Асоциацията.

Защо му е необходима АПБ на Белев?

Причината за това упорство е прозаична – става дума за пари. Още от първите години, когато сдружението се управлява от директорите на държавните паркове, то започва да купува имоти. Според Имотния регистър АПБ се е сдобила със стотици декари земя в областите Русе, Велико Търново, Разград, Сливен. Имoтитe ca пacищa, ливaди, зeмeдeлcки чacтни зeми. Cпрaвкaтa в Cлужбaтa пo впиcвaния пo пaртидaтa Acoциaция нa пaркoвeтe e нaд 20 cтрaници.

Но бизнес начинанията на “еколога” не се ограничават само с дейността на АПБ и оглавяването на ПП “Витоша”. От 2000 до 2014 г. той е в Управителния съвет на друга частна “природозащитна” организация – “Зелени Балкани”, която се занимава с усвояване на огромни средства по проекти и изкупува над 1000 декара край брега в Приморска Добруджа.

Тоест по едно и също време Белев работи на държавна служба (директор на ПП “Витоша”) и в две частни НПО-та. А същевременно като физическо лице участва в много проекти. Пример за това е сътрудничеството му в изработването на Плана за управление на Национален парк “Пирин”, природен парк “Българка” и много други. Тези факти са ясно доказателство за конфликт на интереси.

Милионите от Швейцария

Друга причина Белев да не пуска председателския пост в АПБ е фактът, че сдружението участва в проекта “Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони”, финансиран с 4 790 000 швейцарски франка или 8 милиона лева по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Изпълнението по проекта започва през 2012-а и продължава четири години.

Огромната част от 8-те милиона лева са дадени за конференции, събития, лекции, включително с участието на съдии и прокурори. Сериозни суми отиват и в приближен кръг медии. Лекциите се водят от журналисти от национални радиа и телевизии. Всичко това има една цел – купуване на влияние.

Колкото до реалния принос на Българо-швейцарската програма за развитието на селските райони у нас, той е повече от скромен. От 8-те млн. лв. ресурс за реалния бизнес са дадени на мандра във Врачанско 20 000 лева, а на дребен цех във Северозапада са отпуснати подобни пари за преработка на горски плодове и гъби. И това е всичко от 4 790 000 швейцарски франка.