„Г-н президент, само със страст и нагон не става, трябва ви и ум! Обадиха ми се да пиша с любов за вас и Копринката“

Един добър познат винаги ми повтаря, опитвайки се да предизвика промяна в мен относно хулиганските ми критики към президента Румен Радев, че ИСТИНАТА, ПРОИЗНЕСЕНА БЕЗ ЛЮБОВ, СЕ ПРЕВРЪЩАЛА В ОТРОВА. Намирам това за добро полу-, четвърт- или псевдо-философско попадение.

Истината, казана с любов, тоест меко и внимателно, била ЛЕКАРСТВО. А истината, изказана с омраза, била ОТРОВА. Вероятно е прав донякъде. Макар че истината съществува, независимо дали е изказана изобщо, остро или меко. Тя е НАЛИЧНА, ДОРИ БЕЗ ДА БЪДЕ ПОСОЧЕНА. И, рано или късно, декорите падат, остаряват, избледняват, губят поддръжка. Та, този мой приятел, интелигентно политическо лице, винаги ми казва, че трябва да му вляза в положението на Радев, да го разбера. Казва ми: „Толкова може, разбираш ли?! НЕ МОЖЕ ЧОВЕКЪТ! Ама ние не трябва да го ритаме, не трябва да го унижаваме. А трябва да го погалим по главицата и да кажем: „Разбираме те, г-н президент! Ти си военен, не можеш да вземеш заден ход, не можеш да си признаваш грешките, ти винаги трябва да си прав, ти си бил цял живот сам в пилотската кабина, ти не си свикнал да работиш в екип, всички, които са ти били екип, са ти били обслужващ персонал, ти и сега така действаш, разбираме го това нещо, НЕ СТАВАШ ДА РЪКОВОДИШ ДЪРЖАВА! Нали го разбираш?

И ние го разбираме. Знаем, какви са ти били колегите, какъв им е манталитета, знаем как сте говорили по софрите, че ще правите военен преврат, но знаем, че не можете да направите военен преврат. Разбираме, че генералското ти държавничество е ала-бала, и ти разбираш, че ние го разбираме. Не ти се сърдим, ИДИ СИ с мир! Още една година ще те изтърпим. Но всички видяхме, че ти не можеш да ръководиш държава. Докато ръководеше държавата през служебните си кабинети, направи ОГРОМНИ и НЕОЧАКВАНИ БЕЛИ. Ние те обичаме, ще те запомним, с договора с БОТАШ, с разсипването на АЕЦ-а, с някои други добрини, с произвеждането на ПП, с мълчаливото ти разрешение да се унищожи газовия сектор, с продажбата на министерски позиции на олигархични фактори и пр. С шкодата ти ще те запомним, дето я превърна в пиар и популизъм. С Копринката, който ти е другар от младежките години и заедно сте шмекерували.

Знаем, че не можеш да работиш с умни хора и капацитетът ти започва и свършва с Копринката. Знаем, че си типичен образ от „Приказка за стълбата“, все едно за теб е писана. Знаем, че общуването с олигархични фигури ти е най на сърце, и че лесно те купуват, знаем, че привилегиите за президентската институция са много приятни, и че човек свиква с НСО-то и властта, колкото и да е представителна. Знаем, че ти си единственият президент, който беше и действащ премиер в сянка. Единственият президент, който напълно прекрачи границите на правомощията си и после се учуди, че парламентът предприе ограничителни мерки. Но въпреки всичко вече влезе в историята на България, записа се, жив и здрав да си! Време е да си тръгваш.“

Така ме съветва този мой познат, опитвайки се да тушира острата ми непоносимост към Румен Радев и да ме обучи на нов нюанс към радевата несъстоятелност, която олигархията много умело УПОТРЕБЯВА, непрекъснато ИНВЕСТИРА в нея, ако трябва да съм точна, подобни действия се наричат КОРУПЦИЯ. За властта се воюва, никога не можеш да воюваш само ти и да очакваш, че този, когото нападаш, ще си стои неподвижно и ще благодари, че стреляш в него. Така че логично е, парламентът да ограничи движенията на Румен Радев и неговите привилегии, правомощия, експанзивни намерения.

И понеже ме помолиха да се лее емпатия и любов към президента, стига толкова с омраза, да кажа емпатично, че Радев се опитва да се ЗАКАЧИ за линията на Орбан и по-скоро за БЛИЗОСТТА на Орбан с президента Тръмп и да се пласира като МЕСТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ на тръмпистката линия. Това всички го виждаме, въпреки че Херо Мустафа, конструкторката на ПЕПЕЙЩИНАТА в България, презентираше Радев като бъдещия неолиберален лидер, инструктирана от местната либералщина, с която вдигнаха цветни протести срещу Борисов. Затова беше необходимо да иде с шкодата да посреща унгарския президент, че да има форсмажорни теми за жалване – „репресираният силен лидер очаква своя час!“, има за какво да се води запомнящ се разговор.

Старите клиентелистки кръгове около вехтия бесепарски апарат се задвижиха да крепят Радев за постигане на изпълнителна власт и го готвят за избори. Няма друг на терена. „Възраждане“ ще се ползва само за оптика и отлика, за центрирането на консервативния наратив на Радев. Точно както Ерик Земур подчертаваше центрирането на Марин льо Пен. Успехът на Радев зависи от самия Радев. Но Копринката ще му е кабърчето в обувката винаги. Темата „БОТАШ“ ще му е каишка винаги. С Копринката и злополучния договор с БОТАШ Радев вече става удобен за патерица, за договорки, той не е независим. Но волята, както казва Шопенхауер, е изначалното, а интелектът вторичното.

Страстта и нагонът господстват над разума. Радев имаше огромен шанс, който профука под влияние на вътрешното си желание за забогатяване. Разумът е ленив, нагонът никога. Първичното начало у човека действа винаги съвършено. Моралът е обучение, неговият източник е извън природата, затова той е обратен на естествената воля, която е егоистична. Та, нека сме емпатични към Радев, човекът просто не издържа на изпитанието. Нагонът действа властно и бързо, мачкащо, докато интелектът изисква свръхусилие…

От профила във фейсбук на Калина Андролова