Бивш пловдивски депутат от ГЕРБ е сред най-имотните нови шефове на регулаторите

Ръководителите на най-важните регулатори в държавата са много високо платени (с идеята да бранят интересите на данъкоплатците и да не се поддават на корупция). Декларациите им, подадени в Комисията за противодействие на корупцията (КПК), показват, че сред тях има истински богаташи – с големи доходи, имоти и спестявания, пише Сега.

Всички заемащи високи държавни постове са длъжни да подават имуществени декларации пред КПК за изминалата година. Тези, които отскоро са започнали мандатите си, попълват „стартови“ данъчни декларации – показващи какво е благосъстоянието им при встъпването в длъжност.

Впечатляваща е декларацията на Росен Карадимов, който напусна държавната банка ББР, за да стане председател на ключовата Комисията за защита на конкуренцията. Той е истински милионер: притежава в наличност 206 хил. евро, има по банкови сметки половин милион лева в различни валути; декларирал е парични вземания за 890 хил. евро от чуждестранни лица по договор за процесионално представителство и консултантски договор. Има и вземане за 338 хил. лв. по договор за покупко-продажба и заем. Същата сума, но като задължение, е декларирала съпругата му. От трудови възнаграждения през 2024 г. Карадимов е декларирал за 2024 г. 98 677 лв. Тогава той бе за няколко месеца служебен министър на иновациите, а преди това в Надзора на ББР. Той има 52 000 лв. доходи извън заеманата длъжност, както и 55 хил. лв. от друга стопанска дейност.

Новият зам.- председател на КЗК – пловдивчанинът Радомир Чолаков, бивш депутат от ГЕРБ, е декларирал три апартамента – в София, Пловдив и Несебър, и две къщи – в Копривщица и хисарското село Красново. Чолаков също е обявил, че държи в наличност впечатляваща сума – 170 хил. лв., без да са посочени банкови сметки. Той не е декларирал трудови доходи през 2024 г.

Друг нов член на КЗК – Жельо Бойчев, е накупил доста имоти през последните три-четири години. Той е декларирал два апартамента в София, единият придобит през 2022 г., три в Банско, вила в с. Лозен, Софийско, къща с двор в Караяни, Гърция, плюс два поземлени имота в община Рила и Благоевград. Със съпругата си са декларирали банкови сметки с над 46 хил. лв. и 22 хил. лв. налични. Съпругата му има банков ипотечен заем  за 117 хил. лв., а Бойчев изплаща „Мазда“ на лизинг за 44 хил. лв. Бойчев има вложения в инвестиционни и пенсионни фондове за близо 40 хил. евро. Със съпругата си държат 10% в „Жилстрой Младост 2“, а съпругата му е 100% собственик на „Ивени Консулт“.

Юлия Ненкова, която над 10 години оглавяваше Комисията за защита на конкуренцията, е декларирала 167 833 лв. от трудови доходи през 2024 г.

Ръководството на БНБ традиция е с „космически“ заплати. Управителят  Димитър Радев е декларирал за 2024 г. трудови доходи за заемната длъжност в размер на 388 636 лв., а двамата подуправители Петър Чобанов и Радослав Миленков – съответно 333 899 лв. и 338 429 лв. Това прави около 30 хил. лв. месечно възнаграждение.

Подуправителите са декларирали и доходи от трудови правоотношения извън основната дейност: Миленков – 158 хил. лв., а Чобанов – 79 хил. лв.

Бившият председател на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов, който освободи поста през март тази година, е взел 239 хил. лв. от заплати през изминалата година, което прави около 20 хил. лв. месечно. Такава сума от заплати е декларирала и зам.-председателят Дияна Йорданова, която получи нов мандат в КФН и продължава да отговаря за пенсионните дружества.

В Сметната палата нивата на трудовите доходи са в  същия диапазон – председателят Димитър Главчев и заместниците му Горица Кожарева и Тошко Тодоров са декларирали около 20 000 лева месечно.

Мария Филипова, добила известност в последните години като често местен „дялан камък“ за важни постове, е обявила пред КПК, че през 2024 г. е получила от заплати 205 хил. лв. През първите пет месеца на миналата година Филипова бе зам.-председател на КФН, където надзираваше инвестиционната дейност. След това оглави Комисията за защита на потребителите. Сега е кандидат за заместник-омбудсман (изборът ще е наесен). Тя се смята за фаворит за тази позиция, която автоматично ще я вкарва в „домовата книга, от която президентът трябва да излъчи служебен премиер, ако правителството падне предсрочно.

Дългогодишният шеф на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров също е добре платен – през миналата година той е получил годишен доход от 209 хил. лв.

На този фон заплащането на ръководителите на двете приходни агенции – НАП и Агенция „Митници“, бледнее. Данъчен № 1 Румен Спецов е декларирал 156 хил. лв. трудови доходи през 2024 г. Приблизително същата сума – 152 хил. лв., е обявил шефът на митниците Георги Димов.