Соня Колтуклиева изненада лидера на ГЕРБ: Г-н Борисов, не така с журналистката на Прокопиев!

Не, не е прав Бойко Борисов да се сопка на активистката на Прокопиев ППДБ. Трябва спокойно и внимателно да отговаря на нападките, които се тиражират от десетина години поне; да изслушва търпеливо, когато го набеждават за неща, които прощават на “харвардци” и компания; да дава любезни отговори на питания, отнасящи се до прокуратурата, което не е негова работа.

Петя, Полина, Миролюба,  всички от “Капитал” и “Дневник” са богоизбрани, несравними, уникални. Нямат равни!

Другите журналисти?! Я, не ставайте смешни. Няма други важни.

Защо тези, които днес вият срещу Бойко Борисов, нито веднъж не се възмутиха, не показаха поне малко колегиална солидарност, когато:

– Асен Василев грубо издърпа телефона на Цвети Борисова.

– Кирил Петков изръга с лакът в корема Николай Караколев, а онзи ден публично го нарече идиот.

– Найо Тицин заставаше като бодигард пред Кирил Петков и крещеше истерично, за да заглушава въпросите ни. Прекъсваше и даваше оценки кое не е журналистика.

– Бойко Рашков замеряше с чадър в парламента оператора на Симон Милков.

Миналата пролет, с оператора Драгомир Стоянов, на площада пред Народния театър следвахме Лена Бориславова – питах я наистина ли е подправяла подписи или от “Да запазим Корал” я клеветят? Тя бягаше в кръг, а нейни симпатизанти крещяха срещу мене, един ми направи “марка”, друг ме изблъска в гърба, залитнах напред и се хванах неволно за Лена, инак щях да падна върху плочките; благодарих й, че ме спаси … заведоха ме в болница, установиха травми на двата крака; седмици наред бях с превързани крака, не можех да се движа. Разказахме и показахме какво се случи по ПИК тв. Подадох сигнал в СДВР, с оператора давахме показания пред полицаи, но от прокуратурата отказаха да образуват досъдебно производство, защото не открили нападателите ми … Представяте ли си – в центъра на София! Докато симпатизантите на ППДБ ме блъскаха, там бяха Надежда Йорданова и Стефан Тафров, с когото бяхме приятели, докато следвахме във Факултета по журналистика. Никаква реакция! Нито дума.

Няколко години разказвах в ПИК, пред тв водещите Стоян Иванов и Светослава Тадаръкова за денонощния вулгарен порно-кибер тормоз срещу мене, за който подозирам депутат и партиен лидер. От Брюксел се обърнаха към българските институции журналистически организации. Медиите на градската десница тука – направиха се на ни чули, ни разбрали.

В Народното събрание срещу мене са крещели Бойко Рашков, Венко Сабрутев, Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, Настимир Ананиев, Тошко Йорданов, проф. Костадин Ангелов; гонили са ме от парламентарната стая на ДПС и на ППДБ … Елисавета Белобрадова щеше да ми счупи ръката, тръшвайки вратата на кабинета на ген. Атанас Атанасов, където се скри от питанията за даренията на Нексо … И аз задавах въпроси. Какво друго?! Всичко това се виждаше в директните излъчвания по ПИК тв.

Срещу репортерите в парламента крещят Костадин Костадинов, Радостин Василев, депутати от всички парламентарни групи. Това не го ли забелязват умните и красивите?!

Не! Не! Не! Петя Владимирова не е по-важна за журналистиката и обществото от мене. И Полина не е. Впрочем, аз защитих публично Паунова, когато я атакуваха от еврейски организации за нейни ФБ-постове, докато началникът й Прокопиев не я защити. Застанах на страната на Лена, когато хората на Слави изпяха вулгарната песен срещу нея. Правила съм интервюта и репортажи в защита на журналистите, когато бастисаха ТВ7, БиАйТи, БСТВ; застанах зад Люба Кулезич, когато я биха посред бял ден. Коментирам прояви на тв водещи, понякога безпощадно даже, но винаги браня и ще браня медиите, когато се ограничава или потъпква правото на свобода на словото.

Грозно, некоректно и подло е делението на журналистите на “правилни” и “неправилни”, на “бели” и “жълти”, на “важни” и “незначителни” … от партийните централи на “Добрите сили”. И няма да се примиря с това!

От Фейсбук профила на журналистката Соня Колтуклиева