Шокиращ материал за Румен Радев в един от най-големите немски вестници! Това не е анализ, това е присъда

Пристигането на два американски самолета във военновъздушна база в България през уикенда отново разпали дебата около външната политика на министър-председателя Румен Радев. Военното летище „Безмер“, разположено на около 260 километра югоизточно от София в Източна България, ще приеме до осем американски самолета-цистерни за операции в Близкия изток.

Радев, чиято новооснована партия „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство от местата на парламентарните избори през април, последователно се противопоставяше на военната подкрепа за Украйна, докато беше президент. По същество той твърдеше, че руската инвазия не може да бъде спряна по военен път. Освен това поддържаше позицията, че малка държава като България не може да си позволи да заема страна, тъй като рискува самата тя да се превърне в мишена. Именно вторият аргумент намери отклик сред част от населението, а сега се използва и от ирански политици.

Това се посочва в анализ на Михаел Мартенс за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, предаде БГНЕС.

Ето какво още пише в него:

Режимът в Техеран нееднократно предупреди, че разполагането на самолетите-цистерни близо до границите на България с Турция и Гърция може да превърне страната във воюваща страна. Това поставя Радев в трудна вътрешнополитическа позиция заради очевидния въпрос защо предупрежденията му, че България трябва да стои настрана от всеки конфликт, не важат и в този случай.

Заплахи от ТехеранСлед като парламентът в София първоначално одобри разполагането на 22 юли със срок до октомври, от Техеран последваха няколко предупреждения, широко отразени в българските медии.

Още преди гласуването режимът предупреди, че предоставянето на българска територия за американски военни операции срещу Техеран би означавало съучастие на България във военно престъпление.

След заседанието говорител на иранското външно министерство определи решението като „опасно“ и предупреди, че то може да бъде тълкувано като акт на агресия.

Натискът се засили след телефонен разговор между българския външен министър Велислава Петрова и иранския ѝ колега Абас Арагчи, последван от публикуването на рязко различаващи се резюмета на разговора.

Докато българското съобщение се съсредоточи върху дипломатически формулировки, като твърдението за предполагаемо добрите двустранни отношения, иранската версия, цитирана от медиите, представи съвсем различна картина.

Иранският министър не само е определил решението на София като „укоримо“ и „неприемливо“, но и е призовал правителството на Радев „спешно да преразгледа“ решението. Съобщава се, че Арагчи е предупредил още, че българската политика може да бъде тълкувана като представяща България като агресор.

Радев се опита да успокои сънародниците си.

„Не очаквам реално влошаване на отношенията“, заяви бившият държавен глава, който като министър-председател сега изпитва трудностите на ежедневното управление.

САЩ са най-важният съюзник на България в областта на сигурността.

„Ако не изпълняваме ангажиментите си към САЩ, как можем да очакваме те да изпълняват своите към нас?“, попита Радев в парламента.

Това обаче не успокои особено ситуацията. Пред авиобаза „Безмер“ се проведоха няколко протеста на местни жители, в които участваха и демонстранти от София, Пловдив и други градове.

По репутацията на Радев започват да се появяват първите петна Вероятността България да бъде изправена пред реална опасност се смята за малка.

На първо място, присъствието на американски сили в базата не е ново развитие. България, която е член на НАТО от 2004 г., подписа през 2006 г. споразумение за военно сътрудничество със САЩ, което наред с друго позволява на американските сили да използват съвместно базата в „Безмер“.

Военни експерти също посочват, че едва ли е в интерес на Техеран да атакува държава членка на НАТО заради няколко самолета-цистерни и по този начин да предизвика ответен удар. Освен това иранските ракети биха трябвало да преминат над територията на Турция, която също е член на НАТО, по пътя си към България.

Във вътрешнополитически план обаче репутацията на Радев започва да получава първите си леки петна. Той остава далеч най-популярният политик в страната, опирайки се на двата си президентски мандата.

През тези години Радев изгради образ на бащинска фигура, издигаща се над дребните партийни спорове, като понякога проявяваше и популистки наклонности.

В ежедневната политическа реалност обаче министър-председателят Радев вече не може просто да коментира събитията от позицията на привидно страничен наблюдател. Той трябва да действа и да взема решения.

Опитът му да обвърже преговорите за разполагането на американските самолети с премахването на визовите изисквания за българските граждани, пътуващи до САЩ, се провали напълно.

Първият бюджет, приет от правителството на Радев, доведе до дефицит от почти 6% – рекорден за българските стандарти.

В подготовката за присъединяването към еврозоната, към която България се присъедини тази година, балканската държава години наред управляваше безупречно своите финанси. Сега тази дисциплина изглежда е изложена на риск, след като голямата цел вече е постигната.

„По време на предизборната си кампания Радев искаше да привлече широк спектър от обществото. За да удовлетвори всички групи, той трябваше да приеме бюджет с дефицит от 5,7% – нещо невиждано през последните две десетилетия“, казва Весела Чернева, заместник-директор на мозъчния тръст „Европейски съвет за външна политика“.

Не само във вътрешната, но и във външната политика новият министър-председател очевидно се опитва да успокои няколко групи едновременно.

Като отхвърля военната подкрепа за Украйна и същевременно оправдава логистичната подкрепа за американските военни операции в Близкия изток, Радев се надява „да запази американската гаранция за сигурност, без да обвързва България с оформящата се европейска архитектура за сигурност“, смята Чернева.

Подобно мнение изразява и Норберт Бекман-Диркес, ръководител на софийския офис на фондация „Конрад Аденауер“.

„Министър-председателят Радев очевидно се опитва да лавира между ЕС, НАТО и САЩ, от една страна, и Русия, от друга“, казва той.

Този балансиращ подход напомня маневрите на президента Александър Вучич в западната съседка на България – Сърбия.

За разлика от България обаче Сърбия не е нито член на НАТО, нито на Европейския съюз.