Още по-скандален „Боташ“!!! Разкриха Радев, че е предоставил тайно на Турция 33% процента от Черно море за…

Днес социалните мрежи отново бяха залети от добре познатата и вече изтъркана история – твърдението на обвиняемия за тежки криминални престъпления, Васил Божков – по прякор „черепа“, че бил давал подкупи на Бойко Борисов и Владислав Горанов.

„Сензацията“ този път е, че тези твърдения, за пръв път били цитирани в официален американски доклад.

Добре.

Но нека си зададем няколко въпроса.

Какво ново научихме?

Нищо!

Тези голословни твърдения на пряко заинтересовано и очевадно тенденциозно настроено лице, се повтарят от години.

До този момент обаче, въпреки огромните обществени очаквания, публично не са представени никакви доказателства, които сами по себе си да ги превърнат в установени факти!

Такива доказателства не успя да открие дори бившият министър на вътрешните работи Бойко Рашков, въпреки огромното ровене и търсене, на което всички станахме свидетели!

Тогава защо точно сега, някой отново хвърля тази стара тема в публичното пространство и я превръща във водеща?

Защо именно сега?

Дали пък е съвпадение, че това се случва малко след посещението в САЩ на вътрешния министър Иван Демерджиев, който сам заяви, че е предоставил някаква информация (май само той знае, каква) на американските власти?

Защото, едно е да получат партийни писаници под формата на доноси, а съвсем дрего е, министър на вътрешните работи да „изпляска“ някаква папка с „официални“ справки, като онези дето ги размяташе за Пеевски.

Не зная.

Зная единствено, че американците нямат основание да не се доверят, не на Иван Демерджиев, а на министъра на вътрешните работи на Република България!

Или съвпадението всъщност не е случайно, но касае друга, много по-скандална тема?

Защото, докато общественото внимание отново е приковано към една вехта до скъсване история, тихомълком и почти незабелязано Румен Радев и министерският му съвет са одобрили прехвърлянето на 33% от правата по лиценза за проучване на газ и нефт в проучвателния блок „Хан Тервел“ в българската акватория на Черно море, на Турция в лицето на турската държавна петролна компания „TPAO“.

Това вече не е политическа интрига.

Това е стратегическо решение!

Решение, което засяга енергийната политика, националната сигурност и бъдещето на България.

Румен Радев и министерският му съвет са одобрили прехвърлянето на 33% от правата на лиценза за проучване на газ и нефт в нашето Черно море, на Турция!

Ето това е скандална новина, удобно изместена от „старата манджа“ за черепи и „подкупи“!

И тук започват въпросите.

Защо е избрана точно турската държавна компания?

Имало ли е други потенциални партньори и желаещи да придобият това право?

Какви критерии са използвани от Радев и правителството му, при вземане на това решение?

Какви точно са били мотивите на Министерския съвет?

Къде е анализът на ползите?

Къде е анализът на рисковете?

Защо обществото не беше информирано предварително?

Защо нямаше публично обявяване, обсъждане и публична защита на това решение?

И тук идва още едно съвпадение, което заслужава отговори от страна на Румен Радев.

Почти по същото време беше обявено 15-месечното „замразяване“ на широко критикувания договор с турската фирма „БОТАШ“ – договор, който натоварва България с огромни фиксирани плащания в размер на над $500 000 дневно, за резервиран капацитет, който

България на практика не ползва.

Плащаме по $500 000 дневно на турците, за… нищо!

И е напълно естествено да се зададат въпроси.

Има ли връзка между двете решения – това за „замразяване“ на договора „БОТАШ“ и това за предоставяне на Турция, на 33% от правата за проучване на газовото ни находище в Черно море?

Водени ли са преговори по по-широк пакет от въпроси между София и Анкара?

Поети ли са допълнителни ангажименти към Турция и ако да – какви?

Или пък това действително е просто… съвпадение?

Ако е така – защо никой от управляващите не го обяснява?

Защо Румен Радев мълча и продължава да мълчи?

Защо обществото трябва само да гадае?

Румен Радев ли е слуга на народа или обратно – народът му е „рая“?

В демократичната държава, стратегическите решения не се прикриват зад мълчание.

Те се защитават открито и с факти!

С мотиви!

С прозрачност!

За стратегическите решения се дължат отговори!

А, когато липсват убедителни публични обяснения и отговори, недоверието е неизбежно.

Ето, защо обществото има право да знае :

Кой предложи и внесе това решение, тези 33% да бъдат прехвърлени на Република Турция?

Кой го подкрепи?

Какви експертни становища са изготвени в тази връзка?

Каква е оценката за отражението върху националната сигурност?

Каква е дългосрочната стратегия на правителството на Румен Радев за Черно море?

Това не са партийни въпроси.

Това са държавнически въпроси.

Черно море не принадлежи на което и да е правителство!

Черно море не принадлежи на Румен Радев и фамилията му!

То принадлежи на България!

И всяко решение, което засяга стратегическите интереси на страната, заслужава не мълчание и високомерие, а пълна публичност, ясни мотиви и политическа отговорност!…

От профила във фейсбук на общественика Борислав Недев