Това вече е гнусно! Премиерът Радев предлага министър, който подписа „Боташ“ да бъде издигнат за шеф в ДКК

Бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов, който подписа скандалния договор с „Боташ“ е предложен за член на Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК).

Това става известно от протокол от проведено Общо събрание на ДКК на 26 май. Протоколът е подписан от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев, който е принципал на дружеството.

Документът е публикуван в Търговския регистър, но промяната още не е вписана и се изчакват три дни.

ДКК управлява активи за милиарди и периодично избухват скандали. Под шапката ѝ са държавни компании с разнородна дейност. Перлата в короната са оръжения завод ВМЗ Сопот и търговецът на оръжия „Кинтекс“. В холдинговата структура влизат още производителя на млечни продукти „Ел Би Булгарикум“, през дружествата за рекултивация на уранови и други мини „Еко Антрацит“ и „Екоинженеринг – РМ“ до почти фалиралото държавно строително дружество „Монтажи“.

Под шапката на ДКК влязоха още Институтът по маркетинг и Националният институт за изследвания и сертификация.

Кой е Росен Христов

Докато Росен Христов беше енергиен министър, България подписа газовия договор с турската компания „Боташ“, който струва на страната близо 1 милион лева на ден. Таксата се дължи независимо дали се пренася газ, или не, а срокът на договора е 13 години. Той може да се прекрати само ако България изплати цялата сума.

Въпреки множеството критики, че договорът е неизгоден за България, след подписването му тогавашният енергиен министър Росен Христов го определи като „исторически момент“. Той самият присъства на церемонията в Турция, а подписът му стои под част от документите.

13-годишният договор с „Боташ“ беше сключен с участието на български държавни дружества в началото на 2023 г., когато управлява назначеното от Румен Радев служебно правителство на Гълъб Донев. Според неговите клаузи България получава достъп до капацитета на турските газови терминали и преносна система – като трябва да плаща за това всеки ден, независимо дали се възползва от достъпа или не. Тогава Христов е взел дейно участие в преговорите с турската страна.

Договорът е обект на тежки критики в продължение на години от страна на политици и експерти, според които страната няма нужда от резервирания капацитет, а плаща огромни суми – около половин милион долара дневно, като дори не е в положение да предоговори неизгодните условия. Радев и приближените му отричат и твърдят, че причината за щетите е, че договорът не се използва както трябва.

През 2024 г. парламентът предаде доклад по темата на прокуратурата и ДАНС, като поиска сделката да се разследва. През 2025 г. Христов беше обект на обиск и разпит покрай въпросното разследване.

Както той, така и тогавашният президент Румен Радев отричат споразумението да е неизгодно, като твърдят, че критиките са „политическа атака“ срещу Радев.

Вече няколко правителства казват, че се опитват да предоговорят условията, но досега това не е довело до резултат.