„Благо Коцев – поредният невинен, но изнасилен от мафията! Що с петроханците все така става?“

От сутринта чета някакви страстни защити на варненския кмет Благомир Коцев, които се родеят с „50 нюанса сиво“ – той е страстна и любопитна девойка, която е похитена от властен садо-мазо господар. Само така мога да си обясня морални есета от типа: „Той Коцев е издавал заповеди за спиране на незаконния строеж, но те са ги пренебрегвали, защото (поемане на дъх и изстрелване със слюнки) са имали гръб по-нависоко в държавата…“.

Ехааа, а Коцев уста няма ли?

Не е ли можел да даде пресконференция или да си уреди интервю – партийните телевизии на градската десница веднага щяха да го глътнат. И да обяви на висок глас, че мафията от Украйна завзема български територии незаконно.

Но Коцев мълчи през цялото време, наляга си парцалите и се прави, че такъв строеж няма. Даже се изкарва жертва на украинската мафия – инвеститорът бил екстрадиран, но после спешно върнат от ДАНС и едва ли не направен защитен свидетел по неговото дело.

Прерових всички изказвания на Коцев за неговия арест.

Митичните украинци никъде не се споменават, ама никъде…

Търсих дълго – такава версия не съществува. Тя е създадена сега и то в спешен порядък.

Което означава само едно – Коцев в момента се опитва да нагласи версията така, че да излезе сух от водата.

Смазваща наглост. Безподобна арогантност.

Това е любимият трик на десницата – те са като Жюстин на дьо Сад, винаги невинни, но все изнасилени от съдбата и мафията.

Не знам как става така, но навсякъде, където петроханци са се добрали до властта в името на битката на корупцията след това излизат епични корупционни скандали.

И този е точно такъв.

Абсолютно съм убеден, че е имало протекция и на по-високо ниво точно, както съм убеден, че Коцев не просто е знаел, а е съучаствал на това престъпление.

И оттук-нататък мелодраматичните статуси не вършат работа.

Още един кандидат за президент на десницата оттече в канала…

От профила във фейсбук на екс-депутата от БСП Александър Симов