Пловдив е тъжен, загуби Искра – един от символите си! И не скъдете Камен, че не я евтанизира

Няма как, когато сте минавали по Главната улица в Пловдив да не сте забелязали мъж на средна възраст, който е винаги заедно със своето куче. Това са Камен и Искра.

Камен е от онези тихи, достойни хора, които не търсят внимание, но оставят следа. В миналото е бил образован и устроен, но поредица от житейски обстоятелства преобръщат съдбата му. Днес той се препитава като вехтошар и помага с каквото е по силите му на търговските обекти – да изхвърли боклук, да подреди асортименти. Никога не е създавал проблеми, разговаря спокойно с хората и запазва човешкото си достойнство.

До него винаги беше Искра – неговият най-верен приятел и спътник. Тяхната връзка беше не просто съжителство, а истинско, дълбоко приятелство, продължило цели 19 години.

През последните години Искра беше трудно подвижна. Гледката често беше едновременно болезнена и трогателна – Камен буквално я влачеше след себе си, отказвайки да я изостави. В последните седмици състоянието ѝ се влоши критично – тя не виждаше, а органите ѝ започнаха да отказват.

Искра обичаше центъра – това беше нейният дом. Там тя беше позната на хората, там беше щастлива. Може би по-щастлива от многото „луксозни“ кучета, водени на каишка, но лишени от истинска близост. Защото щастието не се измерва в удобства, а в обич.

Това, което Камен и Искра имаха, беше рядка форма на привързаност – чиста, безусловна и истинска. Любов, която се среща рядко и се разбира още по-рядко.

В понеделник, на 4 май, нейният земен път приключи. От старост.

Духът ѝ обаче ще остане на Главната улица – там, където хората ще я помнят като весело, добро и обичано куче.

Тя нямаше да доживее без него до преклонните за куче 19 години.

Мнозина биха избрали евтаназията. Но не всеки е способен да вземе такова решение. Камен избира да бъде до нея докрай. Да ѝ даде още време, още грижа, още любов. И го направи така, както малцина биха могли, възхищава се Лупа.бг.

Съвсем разбираемо веднага в социалните мрежи изскочиха  въпроси от типа на защо не е заведена на ветеринар и не е била евтаназирана, защо Камен така измъчваше кученцето и пр. Камен се грижеше за Искра по начин, по който много хора не биха се погрижили дори за себе си. Никой няма моралното право да съди Камен за избора му. Затова, преди да осъждаме, е добре да помислим. Вместо прибързани мнения и показна „хуманност“, понякога е нужно просто мълчание и уважение.

Защото загубата, която преживява Камен, е тиха, дълбока и безмерна. И не всеки би могъл да я разбере.