Огромна драма в Пловдивско! Бойко, не може да загубиш Младен Шишков, време е Караянчева да се оттегли

Един от най-разпознаваемите, дейни и одобрявани депутати на ГЕРБ – Младен Шишков, обяви късно снощи, че няма да е в следващия парламент, заради няколко гласа! На 19.04.2017 година той положи за първи път клетва като депутат от Пловдив област и от тогава не е спрял да работи за благото й. Ако не беше корпоративният и ромски вот, напазаруван от олигархията зад Румен Радев, Шишков и сега щеше да е част от парламента.

Всъщност той може и да стане, защото от снощи има вълна от призиви Бойко Борисов да говори с Цвета Караянчева за оттегляне. Кърджалийката е водач на листата и само тя влиза в народното събрание. Така лидерът на ГЕРБ ще поправи грешка, заложена от хората около него още при подготвянето на листите. Пловдив и областта бяха изправени пред угрозата да нямат НИТО ЕДИН свой истински представител. В града първи бяха двамата софиянци Бойко Борисов и Георги Георгиев, като вторият вчера се оттегли, за да отвори път на лидера на пловдивския ГЕРБ-Младежи Красимир Терзиев.

Ще е страхотен ход на партията, ако и в областта се направи същото, за да има депутат като отявления местен любимец като Младен Шишков.

Ето какво прочувствено послание пусна снощи той в социалните мрежи:

19 април се оказва повратна дата.

На 19 април 2017 година положих клетва като народен представител за първи път, благодарение на вашето доверие. Доверие, дошло в момент, в който бях на крачка да се откажа от политиката. Но съдбата и късметът решиха друго тогава. И „излизането“ ми продължи …девет години. Също така заради вашето доверие.

2026-та, отново 19 април. Съдбата и късметът отново се произнесоха. Но този път с обратен знак. След фотофиниш, при последното преброяване на резултатите, при последното завъртането на изчислителната ролетка се оказва, че ГЕРБ в Пловдив област остава с един мандат и не влизам в парламента. Буквално за няколко гласа.

Вашата воля този път беше различна. Народът поиска нови лица, нови идеи, нов път.

Уважавам това. Приемам го с достойнство. Никой не е вечен, най-малко в политиката. Знам го от ден първи.

Но чувствата са смесени. Няма да крия, има огорчение. Има разочарование. Защото всеки човек търси оценка за усилията си. Спортният ми характер също не ми дава мира.

Но има и облекчение. Защото един огромен товар падна от плещите ми.

Преди няколко месеца, когато навърших 50 години, усетих, че имам нужда от промяна в личен план. Достигайки до върховете в парламента, като председател на комисии, виждах че вече няма път нагоре. И явно съм манифестирал всичко това.

Не обвинявам никой за личния си неуспех. Само себе си. Защото провалите са персонални. А успехите, общи.

Двадесет години в политиката давах всичко от себе си. За града, за общината, за държавата. Но тук е мястото да споделя, че останах длъжник на семейството си. Големият ми син се роди, когато влязох в местната власт, днес вече гласува наравно с нас.

Децата ми израснаха с баща лутащ се между два свята. С емигрант в собствената си държава. Но не съжалявам и за миг. Напротив, знам че се гордеят с мен.

Най-силната оценка дойде от Кристиян. В изборната вечер, виждайки резултатите ми каза.

Не забравяй – ти не си Младен Шишков, защото си депутат, а си депутат, защото си Младен Шишков.

Никога няма да забравя тези думи. Никога!

И ще бъда искрен до болка. Противно на приказките и разказите на всички душмани и градски легенди. В грижата за другите не успях да се погрижа достатъчно за тяхното бъдеще. Сега е време да поправя това. Макар и закъсняло. Надявам се да успея.

Казвал съм го и друг път – живял съм 41 години и без депутатска заплата, ще се справя и занапред. Тя никога не е била мотивът ми.

И една вметка, за тези които само за заплатите мислят и говорят. Да, високи са, и такива трябва да бъдат. Но разходите също не са малки. Огромни са. Затова не завиждайте на депутатите за заплатите – вече мога спокойно да го кажа и то от опит.

Мотивът бяха хората. Доверието. Резултатите. Промяната.

Продължавам с това, което съм правил преди парламента. С професията си и с натрупания житейски опит. През годините съм имал идеи за много нови проекти в личен план, но не съм имал време и възможност да ги осъществя. Е, настъпи и този момент.

Оставам на разположение на партията, колегите знаят, че винаги могат да разчитат на мен.

Тъжно е, че за първи път от 17 години община Раковски остава без представител в централната власт. От два стола, останахме без нито един. Заради злобата, завистта, вярата в месии. И заради нашите грешки, разбира се.

Още по-тъжно е, че ГЕРБ остава без представител от областта, без човек от региона.

Но вярвам, че Цвета Караянчева няма да ни изостави. Познавам я.

Пожелавам успех на колегата Рангел Матански. Все пак се надявам да успее да влезе в парламента и да бъде в помощ на общината.

И да помогне поне толкова, колкото успях да помогна аз. Така както обещаваше по време на кампанията. Искрено му го пожелавам, от сърце. Но нека помни, парламентът не е върхът. Той е подножието. От него започва изкачването. И трудното не е изкачването.Трудното е да останеш горе.

А на онези, които злорадстват и бързат да пишат политически некролози, ще кажа само това: Слуховете за моята политическа смърт са силно преувеличени.

Слизам от сцената, но не излизам от залата. Сядам на първия ред. Ще гледам внимателно. И няма да пестя критики.

Казвам довиждане, но не и сбогом. Защото политиката е като вирус, веднъж влезе ли в теб, не изчезва никога. Политиката е маратон, а не спринт.

Рано или късно, по един или друг повод, отново ще поискам вашето доверие. А дали ще го получа отново – бъдещето ще покаже.

И съм безкрайно щастлив, че слизам от сцената в момент, в който получавам най-високата си подкрепа в процентно съотношение, както в общината, така и в областта. Двойно се е увеличила персоналната подкрепа към мен за тези девет години. Което означава, че усилията са си заслужавали. Но за това, в отделна публикация.

На съгражданите ми ще кажа, че не се сърдя на никой. Благодарен съм. И на тези, които ме подкрепиха и на тези, които не ме подкрепиха. Моля не ме гледайте гузно, когато ме срещате някъде в града. Уважавам решението ви и то не променя отношението ми към вас. Ще продължавам да помагам винаги с каквото мога, на всеки.

Към приятелите ми, симпатизанти на ГЕРБ.

Горе главите. Получихме тежък нокдаун. Сега е моментът да видим грешките си и да станем по-силни, по-единни и по-сплотени.

Битката за европейска България тепърва започва. Отново.