Втрото „Аз“ на Бойко в Пловдив с кърваво писмо до Борисов: Режи безкомпромисно! Не утре, а днес! За да има утре…

Не може да си от Пловдив, да се интересуваш от политика и да не го знаеш! Второто „Аз“ на Бойко Борисов за Пловдив, това Станислав Василев. Вече 20 години е плътно зад лидера на ГЕРБ, стъпи ли той под тепетата.

Вчерашният провал на партията на парламентарните избори накара Василев да напише кърваво писмо до Бойко Борисов:

Да, загубихме. Да, допуснахме грешки – тежки, болезнени, непростими за мнозина. Но не бива да се крием зад удобни оправдания. Истината реже, но точно тя калява. Точно тя ни държи будни.

Аз обаче не мърдам.

Оставам. Оставам верен до самия край – когато и да дойде той. Не защото всичко е перфектно. Не защото няма провали. А защото вярвам, че пътят, който си избрал, не се изоставя в буря. Точно тогава се върви напред.

Може да съм смешен в нечии очи. Може да ме наричат каквото искат. Но имам едно нещо , което не всеки има – ЛОЯЛНОСТ. Истинска. Непоклатима. Тя не се продава, не се преговаря и не се огъва според удобството.

Никога – при никакви обстоятелства – няма да предам Бойко Борисов и някои хора, зад които съм застанал. За мен честта не е дума – тя е граница, която не се прекрачва. И тежи повече от всяка временна загуба.

Да, има зверски кадрови и структурни грешки. Огромни. Крещящи. И няма как да си затваряме очите за тях. ( Поне аз не мога .) Но точно в тези моменти се вижда кой е готов да се изправи , да признае проблемите и да ги поправи. А който ги отрича, лъже – себе си и всички останали. Но именно тук се решава всичко: кой има смелостта да признае, да поеме отговорност и да поправи.

Времето за реакция не е утре. То е сега.

Надявам се да се вземат мерки – бързи, ясни и безкомпромисни. Защото, ако не го направим сега, няма да има утре, в което да говорим за подобрение. Пропуснем ли този момент, няма да има следващ, в който да говорим за изправяне.

Това не е сляпа вяра. Това е съзнателен избор да останеш, когато е най-трудно. Това е в вяра, че можем да станем по-добри. Че можем да се изправим. Че може да покажем характер .Да не бягаме от отговорност. Да не се огънем. Да покажем характер.

Защото падението не е краят. Краят идва, когато откажеш да се изправиш.

Аз съм тук.

И няма да отстъпя.