Разкриха нечуван трафик на пари към Румен Радев! Олигарси натискат служители да му пращат по 500 евро!?

Румен Радев обяви война на „олигархията“. Само че, колкото повече напредва кампанията на „Прогресивна България“, толкова по-неясно става срещу кого точно е насочена тази битка – и с чии пари ще се води тя.
Официалните данни от Сметната палата показват над 300 дарения на обща стойност над 377 хил. евро, като близо 95% от тях са за формацията на бившия президент. Моделът е показателен – десетки дарения от по 500–600 евро, постъпили в рамките на дни. Суми, които удобно остават под прага за задължителна декларация за произход.
Законът е спазен. Но духът му?
На този фон изпъкват и по-едрите суми – 50 000 евро от Васил Георгиев (без подадена декларация към момента), 20 000 евро от Диляна Парушева, 19 000 евро от IT предприемача Георги Тихов, 10 000 евро от Красимир Узунов, 7 500 евро от Васил Стоименов, както и десетки дарения от по 5 000 евро – от хора като Тодор Джиков, Атанас Богатев, Николай Петров, Здравко Марков, Димитър Янев. Сред тях е и Кръстю Веселинков. Името съвпада на с това на предприемач от Гоце Делчевско за когото при минали кампании е имало сигнали за купуване на гласове.
Сред дарителите има и кандидати за депутати – Петър Витанов (10 430 евро), Пламен Белов (8000 евро), както и редица по-малки, но показателни дарения – включително от пенсионери и хора, деклариращи „спестявания от заплата“ или „пенсия“.
И тук идва първият голям въпрос.
Преди дни, на среща в Малката базилика представители на едрия пловдивски капитал публично декларираха подкрепа за Румен Радев. Нито едно от тези имена обаче не фигурира в списъка с дарителите.
Вместо тях – виждаме хора с дарения от по 500 евро и пенсионери, които дават спестяванията си.
Тогава как точно се финансира тази кампания?
Подкрепата само на думи ли е? Или големият капитал участва по друг начин – извън официално декларираните механизми?
Защото кампанията на „Прогресивна България“ трудно може да бъде обяснена с дребни дарения. Помпозно представяне в Зала 1 на НДК, стотици билбордове, офиси на ключови локации, професионално изработени видеа, охрана – лична и на офисите, масирано онлайн присъствие чрез мрежа от Facebook групи /купени на едро през последните месеци/ – това изисква сериозен ресурс и дългосрочно планиране.
И ако този ресурс не идва от „едрия бизнес“, който уж стои зад Радев – откъде идва?
Още по-интересен е случаят с второто по големина дарение – 20 000 евро от Диляна Парушева.
По документи тя декларира, че средствата са дарение от родител след продажба на дружествени дялове. Само че зад това обяснение стои цяла мрежа от връзки.
Фирмата на покойния ѝ баща – „Пътно поддържане Нови пазар“ – през годините печели обществени поръчки, включително в общини като Каолиново. Дружеството преминава през серия трансформации – смяна на съдружници, прехвърляне на дялове, включване на членове на семейството, преди да бъде продадено през 2025 г.
Самата Парушева за кратко е била управител на фирмата.
Още по-съществена е връзката ѝ с Иван Ганчев – областен председател на БСП в Шумен, член на Националния съвет на партията и председател на предизборния щаб на социалистите. Същият е бивш депутат и настоящ председател на Общинския съвет в Нови пазар.
Тук въпросите вече стават неудобни.
Дарение от 20 000 евро – формално „лично“, но свързано с бизнес, обществени поръчки и активен политически играч от БСП. Това ли е „гражданската подкрепа“, за която говори Радев?
Или просто още един пример за преплитане между политика, бизнес и публични средства?
На този фон думите за „борба с олигархията“ звучат все по-абстрактно.
Защото Радев така и не назова нито едно име. Кои са олигарсите? Бизнес кръгове от прехода? Представители на енергийното или оръжейното лоби?
Или олигарси са само тези, които не финансират неговия проект?
Историята помни подобни модели. Помни кампании с „дребни дарители“, които впоследствие се оказват параван за далеч по-сериозни интереси. Помни и случаи, в които хора под прага на бедност се водят дарители на хиляди левове.
Един от тези случаи е финансирането на кампанията на Румен Радев за първите президентски избори, в които участва и спечели през 2016 г. Тогава за кампанията му бяха събрани над 730 хил. лева от дарения, а преглед на данните в регистъра на Сметната палата показа дарения от едни и същи адреси в малки населени места.
Журналистическо разследване на Генка Шикерова тогава потвърди, че част от дарителите са хора, живеещи под прага на бедност, които в някои случаи не помнят да са дарявали средства за нечия кампания. След подобни разследвания в регистъра на Сметната палата вече няма данни за населените места и адресите на дарителите
Днес обаче виждаме сходни сигнали – десетки еднакви дарения, липса на яснота за големите пари и кампания, която очевидно струва много повече от официално отчетеното.
Към всичко това трябва да се добави и още един съществен детайл – стартовата позиция. Румен Радев не влиза в тази кампания като „обикновен кандидат“, а като бивш президент, който доскоро разполагаше с целия институционален ресурс на държавния глава. В продължение на години той трупаше публично доверие от позицията на „обединител на нацията“, за да се трансформира в последния момент в политически играч и поредният „спасител“. Напускането на поста година преди края на мандата само подчерта този преход. Никой от останалите участници в изборите не разполага с подобен институционален старт и натрупан авторитет. Именно затова все по-логично звучи въпросът – не е ли време да се помисли за законодателна рамка, която да ограничи подобни практики? Например въвеждане на период от 3 до 5 години, в който бивш президент да няма право да участва пряко в партийна политика. Защото иначе състезанието трудно може да бъде наречено равнопоставено.
В този контекст предупреждението на бившия служебен премиер Стефан Янев звучи повече от актуално – дали няма да заменим една олигархия с друга?
Защото въпросът не е дали има дарения. Те са законни.
Въпросът е – кой всъщност плаща сметката.
И срещу кого ще се води „битката“, когато същите тези пари доведат Радев до властта.
Източник: Трафикнюз.бг



