Вик от Франция: Боже, пази България! Ушето на Данчо Лазаров – Владо Николов, ще става политик?!

Предизборните драми в България нещата стават все по-интересни, а у нас най-разпалената дискусия е тази, че спортисти влизат в политиката. Нищо странно дотук, но за хората това не е нормално и не означава, че щом си бил №1 на терена, в залата или на пистата, то ще бъдеш такъв и в пленарната зала.

Виден Нацев – име, което едва ли ви говори нещо, но живеещият в Монпелие човек сподели интересни факти от запознанството си с Владимир Николов – един от хората, които са лидери в листите на партията на Румен Радев.

Ето и неговият разказ, публикуван в профила му във Фейсбук, подплатен с факти и интересни подробности:

„Първата (и слава Богу последна) среща с Владо „Анабола“ Николов.

Ще ви разкажа как се запознах с бъдещия спасител на държавата… човекът, който мина от сервис към… сервитьор на бюджета.

Пролет 2021 – птичките пеят, тревичката зелена, детето току що става на 13… и изведнъж звъни телефонът:

– Алооууу… Владо Николов съм.

– Познаваме ли се?

…Тишина като в съблекалня след загубен финал.

– Искам да се видим в залата на Левски за сина ви.

(Викам си: Айде, още един от „скаутите“, дето никнат като гъби след дъжд).

Отиваме ние, като семейство на кастинг за „България търси талант“, ама без талантите.

Посреща ни ВладУ. С походка на човек, който е редил паркета… с мисъл.

Турът започва:

– Елате да ви покажа залата! Разходка по коридорите. Влизаме в съблекалнята.

ВладУ: „Виждате ли тия душове? Такива у вас няма!“

(Аз вътрешно: „Да бе, ние не живеем в пещера, спокойно“)

Влизаме в залата:

– Тука така съм я направил, онака съм я направил… (Човекът говори все едно е строил НДК с отвертка в едната ръка и метилтестостерон в другата).

Качваме се в „аквариума“.

– Муцкааа, пусни две кафенца!

(Викам си: Ей, това вече е Netflix… „50 нюанса арогантност“).

Сядаме. На дистанция тип „ще ти продам кола, ама не съм сигурен дали има двигател“.

И започва разговорът:

– Честно да ви кажа… Виден не може да играе волейбол.

(Аз се оглеждам, чакам скрита камера, някой да изскочи с торта).

Майка му (дипломатично):

– Ами, той е на 13 все пак…

– НИЕ ГО ИСКАМЕ В ЛЕВСКИ! ????

(Логиката излезе през аварийния изход).

Виден Нацев със сина си

Питаме го:

– Колко деца имате набор 2008?

Звъни:

– АЛЛЛОООО, кажи колко ХУБАВИ деца имаме! (Явно има две категории: Хубави и Пълнеж – като кренвирши от промоция).

– Имаме 18 хубави!

Аз:

– Е, защо ви е нашия?

– Да се учи от тях!

– Ама той няма да играе?

– МНОГО ПОДЦЕНЯВАТЕ ДЕТЕТО СИ (5 минути по-рано: „не може да играе“).

Логика на ниво допинг тест след ОИ Лондон.

Идва кулминацията:

– Трябва да отиде в спортно училище.

ТУКА МИ ПРИЩРАКА.

– Абсурд. Детето ще учи. Езици. Университет. Америка.

– Абе, какви езици, БЕ! Аз говорим няколко езика! В училище пълнят им главата с глупости.

(Тук вече IQ-то направи dive като либеро без топка).

Финален удар:

– Аз лично ще говоря за университетите
(Ей тука вече… Harvard: „Чакаме обаждане от Владо Анабола“).

Излизаме. Аз вече на ръба между смях и углавно престъпление с няколко фрактури на лицевата кост!

Звъня на жена ми:

– ТОЯ Е ПЪЛЕН ИДИОТ! Децата няма да стъпят покрай този!

Две седмици по-късно:

– Решихме да си остане в СУ.

– АААМИ ПО-ДОБРЕ! „И без това нямаше да играе!“ (Това вече е психология на ниво „сам си вкарваш автогол и се аплодираш“).

После ми звъни…

Аз? Ghost mode.

Fast forward до днес:

Същият този човек…

– уличен в допинг на ОИ в Лондон

– ушето на Данчо Лазаров и негов наследник

– хапът е по-важен от образованието

– логика като развален асансьор

– комуникация като квартален тартор… ще става политик.

Боже, пази България! Че ако почне да реди бюджета с Данчо ментата… както реди паркета…

Ще се къпете пак на двора!“.