„Радев не може да бие с повече от 5-10 процента! И след това ще се разбие в ГЕРБ като ИТН и ПП“

Румен Радев и влизането му в партийната и парламентарна политика е силно надценено. Той няма никакъв шанс да постигне сериозен и дълготраен политически успех. Мантрите за негова вълна са фалшиви и погрешно интерпретирани, защото са извадени от контекст. Всъщност точно контекста е ключовата дума тук, а не толкова, дали Радев ще постигне електорална вълна или дали ще е първи на изборите.

Нека сложим Румен Радев като партиен лидер в конкретния контекст на актуалната ситуация, събития и процеси в българската политика.

Говори се за вълната Радев и се правят сравнения със стари избори, като тук е голямата грешка, защото се прави аналогия с изборите през 1997, 2001 и 2009. При тях обаче, не просто имаше вълна и големи очаквания към дадения политически лидер, но и преките конкуренти бяха в състояние на колапс и на внушително изоставане. Точно тук е тънкия и много съществен момент!

Дори Радев да постигне вълна и висок изборен резултат, който да го направи първа политическа сила на следващите избори, то тази победа няма да е с голяма разлика – а именно това е същественото!

На изборите през 1997 разликата между първия и втория беше 30%, на тези през 2001 беше около 25%, а на тези през 2009 беше към 22%.

Днес някои анализатори изобщо се чудят дали Радев ще успее да стане първи, а и да стане, ще е с разлика от 5 до 10% максимум. Разликата обаче е много важна, точно колкото и при победите в спорта! Ти може и да си вкарал 5-6 гола на съперника, но ако той ти е отвърнал с 4-5, тогава просто и двата отбора сте скъсали мрежата, но нито един от тях, дори и победителя, не е демонстрирал и реализирал пълно или сериозно надмощие. За бокса да не говорим – едно е да победиш по точки с разделено съдийско решение след всички рундове, друго е да нокаутираш съперника по средата на мача, след като няколко пъти преди това си го пратил в нокдаун.

При това положение и разпределение на политическото влияние, Радев, в най-добрия случай, ще победи с 5 до 10%, което би било сериозен проблем за съставяне на правителство или поне сериозен проблем за съставяне на устойчиво правителство и управление.

Подобно нещо би било „вълна“ от типа на по-скорошните избори, при които ИТН бяха първи, а после ПП, но и двете вълни се разбиха в прибоя, на силна, улегнала и витална ГЕРБ, макар и изместена на второ място. После всички знаем какво стана с ИТН и с ПП. ИТН се сви до партия която е на границата на 4% и веднъж я прескача, друг път не, а ПП е малко по-добре, само защото влезе в спасителна коалиция с ДБ и постигнаха известна стабилизация и условна синергия с тях, иначе днес щяха да са на електоралното дередже на ИТН.

Та и Радев го очаква същото. Той е в ситуация на политически цунг-цванг и успехът му на едни бъдещи избори би бил имагинерен, частичен и мимолетен.

Най-вероятно ще трябва да избира между това да се коалира или с ГЕРБ, или с ППДБ, или с Възраждане. При първите 2 варианта това би било политическо самоубийство, понеже собственият му електорат не понася и едните, и другите, а пък коалиция с Възраждане бързо ще го маргинализира и ерозира както външно политически, така и вътрешно политически и може да генерира срещу себе си протести по-сериозни дори и от декемврийските.

Друг вариант е коалиция с БСП и/или с някоя по-малка партия, ако такава изобщо се промъкне в парламента, понеже точно Радев ще е изсмукал съществена част от електората им. Това обаче пак ще е крехко мнозинство и управление, което трудно ще се задържи на власт повече от година-две.

С оглед на всичко изредено до тук, Радев е обречен постепенно да избледнее и да отшуми, при това – сравнително бързо!

Единственото което трябва да включим в уравнението е възможността Радев всъщност да цели друго и да играе ролята на камикадзе за цялата политическа система в България подбуждан от злонамерени външни сили, чиято цел би била да извадят България от строя или да я привлекат на своя страна използвайки Радев като инструмент за взривяване на цялостния политически пейзаж и социален мир, чрез повдигане на темата за президентска република или друго подобно, за което той няма да има нито парламентарен ресурс и политическо влияние, нито би могъл да го прокара през референдум, просто защото подобен би бил в разрез с конституцията на страната.

Това, в действителност, е твърде условен сценарии, много малко е вероятен, почти изцяло стои в сферата на хипотезите и спекулациите, но го включих, за да може, все пак, да допуснем всички варианти около включването на Радев в парламентарната и партийна политика.

При това положение, политическата криза се задълбочава още повече с включването на Радев и единственият наистина положителен сценарий, в тази връзка, би бил, ако още по-задълбочената криза, не генерира нещо ново и напълно различно от всички, но наистина качествено, което да замени сегашния изхабен и тотално зациклил модел.

От профила във фейсбук на Мартин Дечев