Гаджето на Мария Игнатова закле ПП/ДеБъ: Никога с този бай Ганьо – Румен Радев! Зло куче, което се облизва за всичко

В последните години Румен Радев използваше президентската институция като личен трамплин. И голямата задача пред ПП-ДБ сега е да не падат в неговия щедро отворен капан.

Толкова е просто, че и предубеден политически телевизионен коментатор е в състояние да го разбере: ПП-ДБ в момента имат само една свръхкогнитивна задача – да не попаднат в щедро отворения капан, наречен „Румен Радев“.

Т.е. ПП-ДБ да не попаднат в метаутопията на Радев, да отстояват докрай евроатлантическата посока въпреки търканията в колективния Запад и да не влизат в нов вид сглобка, само и само защото уж имат общ противник. Още повече, че Радев ще откъсне безмилостно гласове включително и от демократичната периферия. Той вече се опита да си присвои протеста, въпреки че не се показа дори на прозореца през декември, този наш Хелмут фон Молтке.

Веднага впрочем се сетих и за „Meet El Presidente“, една по-неизвестна песен на несправедливо смятаните за „лековати“ поп гении „Дюран Дюран“, която иронизира голямата дясна икона Тачър – т.е. че от всички красиви тогавашни приказки на късната Маги, тя всъщност се превръща в нещо като ултрадесен егоистичен диктатор на уж демократична почва. И сега, когато ТАСС изквичаха радостно и прогнозираха, че Радев ще е следващият премиер, се сещам за същите карти на масата. Избирателите на ПП-ДБ не бива да допускат никога нова сглобка с идеологически противник по целесъобразност, още повече от генеалогично отблъскващ политически и културен порядък.

Радев от години плете своята парламентарна кошница

Ясно ми се вижда: отстоява се докрай евроатлантическата хоругва, дори да боли като колянна става, в която влиза ей такава недемократична игла и скърцаш със зъби.

Иглата е и мета-събуждането – стига с безплодното бръждене за „превзетата държава“, има съвсем нов мамник, чисто нова „хищна птица“, която иска всичко. Срещу това са се борили в либералната демокрация, та и още от реалното дисиденство на соца. Както викат древните римляни – cave canem, т.е. пазете се от „злото куче“, защото то не се подчинява на рациото, а ще опита да заграби цялата власт с устрема на бултериер, преждевременно скъсал веригата.

И тогава позитивите от протеста могат да се размият. Защото Радев не е нов играч – в последните 6 години поне, дори извън служебните правителства, този човек се изказваше единствено и само политически, дезертирайки от ролята си на обединител и президент, т.е. постепенно оплитайки своята бъдеща парламентарна кошница.

Президентската институция бе сведена до личен трамплин

А сега да бъдем и малко концептуалисти. По моему ПП-ДБ трябва: да кажат да, той трябваше реално да ни подкрепи истински още по времето на вдигнатия юмрук срещу Гешев и Борисов и тогава да излезе, а не след това бавно и полека да си тъче паяжината чрез служебните правителства. Поне от 6 години насам той да факто денонсира президентската институция със злощастно политическо антиговорене – „заядлив спам“, включително в новогодишните обръщения.

Това е човек, който до момента използва институционалността за личен трамплин – т.е. хем вид недозрейка, на която сякаш и омръзна от президентството и избра друга игра на конзолата, хем нов строг на вид „държавник“. А всъщност често напомняше и Алеков герой, който внимателно нагласяше всичко така, че да предложи мускалчета на относително голяма и вечно недоволна от себе си и света част от населението. Той се е качил на сърфа, без да му пука, че няма готови структури по места. Въпреки това е способен да вземе поне 85 депутати още сега – ей така просто, защото българинът не гласува за политики и евентуално осмислено бъдеще, а за ичиргу боил.

Не забравяйте генезиса на Радев

Ерго, има опасност големият декемврийски протест да стане електорална жертва на „вълната Радев“. Не в частта Gen Z, те прекрасно разбират, че това е поредният чичо, който не им говори нищо. Проблемът е как демократичните сили ще пробват да се възстановят от този шок, тъкмо когато с основание точно те очакваха вълна, а сега може да останат да шляпат из прибоя. Сглобка с Радев може да е политически край на коалицията ПП-ДБ в този ѝ вид.

И ако аз бях ПП-ДБ, бих припомнил на Радев, който се прави на по-невинен от току-що родената Афродита, че а) има аморален политически генезис, свързан с чужда и вражеска държава по политическо и всякакво рождение, и б) от поне 6 години активно се меси в инструменталната политика, макар и седнал на оградата. Другият вариант е да имаме относително честна демократична политическа общност, дори и с това лидерство, която наистина да се окаже в състояние да отстоява себе си опозиционно, смело и според заявените отдавна ценности. А дано, ама надали.

Ивайло Нойзи Цветков за „Дойче веле“