БНТ: Бизнесът в Пловдив внася работници от Непал и Узбекистан, българите не искали такава работа

Бизнесът у нас изпитва все по-голям недостиг на нискоквалифицирана работна ръка за сектори като производството, строителството и ресторантьорството. Според допитване на Агенцията по заетостта фирмите в Пловдивска област са обявили, че там ще наемат най-много работници през 2026 година, като по този показател изправарва дори София-град.
В „Тракия икономическа зона“ в Пловдив са концентрирани множество производства. В един от големите заводи за хладилна техника предвиждат за тази година да наемат 60 души. Те ще попълнят недостига от нискоквалифициран персонал.
Красимир Киров, HR: „Тях ги планираме да са от трети страни, в случая Непал и Узбекистан – 30 през март и 30 през април. Никой не иска, поне мога да говоря за нас, да наемаме хора от трети страни, те ни излизат до 20% по-скъпо, защото ние плащаме на фирми посредници, транспорт, легализация, частично квартири и това е от 15 до 20 процента повече съпоставимо с един български работник“.
През последните години работата в производствени предприятия – с фиксирано работно време и място, обикновено на две или три смени, става все по-непривлекателна за българските работници. Освен това битува и заблудата, че този труд е нископлатен.
Красимир Киров: „Следим много добре тенденциите спрямо Германия. 2000 година започнахме при стандарт 1:6, в полза на германците. В момента сме 1:2.5-3 в зависимост от длъжността. Това е по отношение на брутната сума, но когато става дума за покупателна способност – сме още по-добре.“
За да задържат служителите си, някои от фирмите дават възможност на кадрите си от ниските нива да израстнат в кариерата, като минат обучение.
Валентин Рудов – технически организатор в учебен център: „Имаме лицензирани обучения по три професии – машинен техник, техник по автоматизацията и електротехник. В момента се провежда обучение по професия машинен техник, обучението продължава 1 година. Групата се състои от 5 момчета, които около 6 месеца са в тази работилница, след което продължават обучението си в съответните цехове в производствените отдели.“
Христо Христов – служител: „Бих израснал като механик-шлосер във фирмата, ще ми се повиши и заплатата, и позицията“.
Според проучването на Агенцията по заетостта краткосрочно българският бизнес има нужда от 230 000 работници, като процентът на хората с висше образование намалява, пише БНТ.



