Как Асен Василев, същински Пилат Понтийски, си измива ръцете със своя съратник Лорер и други покъртителни измами

МНОГО хора живеят с имагинерни представи за политическата манипулация, мислят я за невидима заплаха като кемтрейлса, ръсещ химически агенти от небето, или тайното биологично оръжие във ваксините срещу COVID, чрез което илюминати и рептили бъгват човешкото ДНК. Всъщност проявленията на лъжливата пропаганда са съвсем конкретни, изложени на показ, видими с невъоръжено око.

Миналата седмица в кулоарите на парламента Асен Василев коментира твърдението на Бойко Борисов, че с Христо Иванов и Кирил Петков са опитали да извадят Делян Пеевски от “Магнитски”. Същия ден самият Пеевски потвърждава. Диалогът между журналистите и лидера на “Продължаваме промяната” протича по следния начин:

А.В.: Това са пълни лъжи.

РЕПОРТЕР: Когато управлявахте заедно, Пеевски беше приемлив партньор за вас.

А.В.: Никога не е бил приемлив партньор и никога не съм казвал, че всичко е различно. Господин Лорер беше изключен от партията.

На това място късопаметните или изгубват нишката, или мигом налапват въдицата, че Даниел Лорер, един от създателите на ПП, бивш министър и действащ депутат, е изритан заради симпатии към врага. Не усещат уловката и именно на тази лековерност разчита манипулаторът на общественото мнение.

Ето как стоят нещата в действителност: репортерът визира изявлението на Лорер от 29 ноември 2023 г., че Пеевски “в последните месеци се е променил за добро и е станал говорител на европейските ценности”.

Случката е по времето на “сглобката”,

снизходителен синоним за управляващата коалиция на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС с премиер Николай Денков.

Нито Василев, нито друг прогресивен водач опровергават Лорер, напротив, той завършва необезпокоявано текущия си депутатски мандат, а следващата година е трети в листата на ПП-ДБ за Европарламента (Ицо Хазарта препречва пътя му към Брюксел с преференциален вот). Изключен е от ПП чак в края на ноември 2024 г., но не заради почит към Пеевски, а след като отказва да гласува в съглашателство с “Възраждане” за нов председател на Народното събрание.

Тогава Кирил Петков, все още водач на “Добрите сили”, пише: “Преди дни уведомихме Явор (Божанков) и Даниел, че ако техните гласове са решаващи за избора на председател и го блокират, тогава няма да имаме друг избор, освен да поискаме оставките им, защото това определя накъде се движи България и е в разрез с вярванията на партията”.

Т.е. Асен Василев лъже публично, за да отклони основателните съмнения, че като вицепремиер е работил в тясно сътрудничество с лидера на “ДПС – Ново начало”. Пасивната реакция на медиите (включително на Кристияна Стефанова, провъзгласена от ПП за единствена истинска журналистка), неразработването на темата и нетърсенето на отговорност от Василев, оставят измамното внушение да покълне безнаказано. И в крайна сметка осъзнаването на истината вече зависи единствено от устойчивата памет на съвременниците.

След време този крещящ пример за политически кемтрейлс

неминуемо ще се изучава във факултетите по журналистика, защото “историята е обширна система за ранно предупреждение” по думите на американския психолог Норман Казънс. В същия лекционен курс е мястото и на безумната реч на Иван Костов от 2001 г., вменяваща чувство за вина на гражданите за изборното поражение на СДС – сякаш не той като лидер носи политическата отговорност. Ще цитират на студентите и опита на проф. д-р Искра Баева през 2019-а да подмени в учебниците за 10-и клас историческата истина за т.нар. танкова реплика на Петър Младенов.

На 14 декември 1989 г. се вдига безпрецедентно мащабен митинг с искане за отмяна на член 1 от комунистическата конституция, камерата на режисьора Евгений Михайлов записва изплашения наследник на Тодор Живков да казва: “По-добре танковете да дойдат!”.

30 години по-късно Баева тихомълком прокарва спекулативното внушение, че е казал: “По-добре Станко (Тодоров) да дойде” – крайно несъстоятелна версия, тъй като Станко Тодоров по онова време е председател на НС и с нищо не би допринесъл за укротяването на народния гняв.

Историята не търпи условно наклонение, мъдро отбелязва проф. Елка Дроснева, изтъкнат изследовател на миналото. Стига някой да помни.

Диляна Ценова, „24 часа“