„По тревата на “Лаута” щъкаха всякакви хора, само дето не опънаха маса с кебапчета и бира! А галфоните от телевизията излъчват“

Бившият изпълнителен директор на БФС, Левски и Локомотив Пловдив – Павел Колев, който в оммента е най-довереният човек на УЕФА в България, направи изключително остро изказване относно събитията довели до прекратяването на вчерашното дерби с Ботев на “Лаута”.

7dniplovdiv.bg публикува текста без редакторска намеса:

“Българският футбол е цирк, който отдавна не е забавен и освен това е опасен за зрителите и артистите. Ръководи се от некомпетентни и неподготвени хора, част от тях видни теоретици, които никога не са организирали мач с повече от 200 души по трибуните през живота си.
По повод инцидента в Пловдив:

1. Въпросите кой е организирал пропускателния режим към стадиона, кой е извършвал претърсването и връщаме ли се във времената, когато към футболните терени у нас летяха всякакви неща, включително и змии, са реторични.

2. Когато футболист е ударен с предмет от трибуните, първото нещо, което трябва да се направи, е да му се окаже лекарска помощ и съдията да се погрижи за здравето и безопасността на останалите играчи. Което включва спиране на играта и прибиране на двата отбора в съблекалните, докато дикторът на стадиона предупреждава публиката, че при повторен инцидент от такъв характер ще последва окончателното прекратяване на мача с всички последствия от това.

3. Прибирането на двата отбора в съблекалнята не е случаен ход – това са правила, измислени и прилагани от десетилетия по европейските терени, ама това в учебниците не го пише. Трябва да си го работил и видял отвътре. Целите са няколко – на първо място охлаждане на страстите по трибуните и между двата отбора. След това важните фигури – съдия, делегат и представители на клубовете да могат спокойно да обсъдят за няколко минути ситуацията и да решат какво следва. В същото време т.нар. SLO (Supporters Liaison Officers, наричани у нас отговорници за връзки с привържениците) от всеки отбор трябва да измерят температурата на агитките и да докладват какви са настроенията и какво може да се очаква. Целият този разговор, в който активна роля трябва да има и полицията, НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЪСТОИ НА ТЕРЕНА. Абсолютно недопустимо е. По тревата на “Лаута” вчера щъкаха всякакви хора, само дето не опънаха една маса с кебапчета и бира, докато решат какво да правят. Хубаво време, теферич, няма лошо. Но това не е професионален футбол.

И друго важно – тази галфониада се излъчваше на живо по телевизията. Което е още един аргумент да прибереш отборите в съблекалните. За да спасиш и последните парченца от разнебитения имидж на футбола в България.
Липса на правила, липса на процедури, неподготвени съдии и делегати, уж чисто нови стадиони без елементарни условия… Резултатът е на лице. И както обикновено става, Българският футболен съюз сам пада в капана на собствената си безпомощност и сега няма полезен ход. Каквото и да реши, ще е след събитията и ще взриви още повече обстановката.

Писал съм един текст преди повече от половин година по темата със сигурността по стадионите. Не е загубил актуалност, както се сещате, няма и да загуби в следващите години, като гледам нивото на дискусията (пуснете си предаването “Арена спорт” по БНТ и ще видите, че тя се свежда до дилемата: “Главата или дупиту”): Лек срещу футболното хулиганство: Има, но е горчив и трудно се преглъща

През изминалата седмица наред с огромните проблеми в българския професионален футбол, свързани най-вече с липсата на български футболисти в него, на дневен ред отново излезе хулиганството и насилието по стадионите. Повод стана инцидентът, при който фенове нахлуха на терена и нанесоха удари на делегат от Българския футболен съюз по време на мача между “Локомотив” (Пловдив) и “Септември”. Че българските футболни стадиони са синоним на всичко друго, но не и на сигурност и безопасност, се знае отдавна. Темата става актуална за кратко, след което отново потъва в забрава до следващия инцидент.

Този път новината дойде по линия на пострадалия от агресията – длъжностно лице от футболната федерация, както и от сцената на събитията: чисто новия стадион в пловдивския парк “Лаута”. Грозните гледки от миналата неделя обезсмислиха мантрата, че с построяването на нови стадиони феновете автоматично ще се завърнат по трибуните и ще се чувстват спокойни за живота и здравето си, докато се наслаждават на красивата игра на терена. Инцидентът стана буквално минути след официалното откриване на третата новопостроена трибуна на стадион “Локомотив”, което още веднъж показа, че новият стадион сам по себе си не е панацея срещу проявите на насилие. Необходим е цял комплекс от мерки – инвестиции в помощна инфраструктура и квалифицирани кадри, както и законодателни промени, за да може новопостроените стадиони поне малко да заприличат на онова, което гледаме по телевизията в мачовете по европейските терени.

Законодателната инициатива вече е на лице, след като само 48 часа след случилото се в Пловдив група депутати внесе в деловодството на Народното събрание законопроект за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия. Зад текстовете стоят депутатите от ГЕРБ Маноил Манев и Александър Ненков, както и бившите министри от правителствата на ГЕРБ Младен Маринов и Красен Кралев. Проектозаконът бе представен на среща, инициирана от Министерство на спорта, на която присъстваха представители на МВР и Българския футболен съюз. Както гласи официалното съобщение от пресцентъра на спортния министър Иван Пешев:
“присъстващите на срещата се обединиха около мнението, че няма място за повече компромиси срещу хулиганството и особено срещу лицата, които нарушават реда по време на спортни мероприятия. Представителите на всички институции заявиха своята готовност и воля за справянето с проблема.”

Като оставим настрана признанието, че досега явно са правени компромиси – от кого и на кои лица, нарушаващи реда, не става ясно, както и с уговорката, че законодателните промени са добро начало, но само с тях устойчиво решение на проблема с футболното хулиганство няма как да се постигне, е добре да анализираме проектозакона, който вече е разпределен за разглеждане в парламентарните комисии по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща, както и комисиите по младежта и спорта, по конституционни и правни въпроси и по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Текстовете стъпват на действащия в момента Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Прави впечатление, че в качения на страницата на Народното събрание законопроект има техническа грешка в номерацията и липсва изцяло Глава втора. Изключваме възможността такава глава да е написана, но да не е включена в законопроекта, тъй като номерацията на членовете е спазена, така че вероятно просто става дума за грешка, която следва да бъде коригирана.

Именно Глави трета и четвърта от Проекта на закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, които трябва да станат Глава втора и Глава трета, са важните, тъй като са изцяло нови. В тях са регламентирани принципни положения като издаването на сертификат за безопасност и сигурност на всеки стадион на територията на България.

Сертификатите ще категоризират съоръженията на два вида:
– Годни да приемат състезания с нисък риск за сигурността;
– Годни да приемат състезания с висок риск за сигурността;
Сертифицирането е в правомощията на съответния областен управител, но то ще става само на база положително становище в протоколи, изготвени от съответната областна координационна комисия, която трябва да включва служители от областните дирекции на МВР, представители на спортното министерство, както и на регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК). В зависимост от това дали комисията е издала съкратен протокол или пълен протокол стадионът ще бъде сертифициран за спортни мероприятия с нисък риск или за мероприятия с висок риск като вечното футболно дерби между “Левски” и ЦСКА, например, където редовно стават побоища даже и по трибуните.

Ангажирането на повече институции в опазването на обществения ред по време на спортни събития се превърна в акцент и за Съвета на Европа, който още през 2020 г. прие Конвенция за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия, ратифицирана от България.

Следвайки духа на конвенцията, новият закон въвежда изчерпателно изброяване на задълженията на собствениците, ползвателите или концесионерите на спортни обекти. В чл. 13 са описани инфраструктурните и техническите системи, оборудването и съоръженията, които трябва да фигурират на стадиона, за да бъде сертифициран. Сред тях са камери за видеонаблюдение, системи за контрол на достъпа, оперативен контролен център и др. Тези изисквания и досега присъстваха в професионалния футбол – в Наредбата за национално клубно лицензиране на Българския футболен съюз, където обаче се правят толкова компромиси, че извеждането на критериите в закон е задължително.

За първи път на законодателно ниво е закрепен и институтът на стюарда, на когото е посветен целият раздел IV от Глава четвърта. В момента на българските футболни мачове Министерство на вътрешните работи охранява само периметъра около стадиона, но полицаи влизат в самото съоръжение само при сериозни инциденти.

Отговорността за сигурността на играчи и зрители пада изцяло върху организатора (футболния клуб-домакин) и наетите от него стюарди, които масово са представители на частни охранителни фирми без специално обучение и сертификат за стюарди, компетентни да работят в областта на сигурността на футболни мачове.

Мерките, предвидени в законопроекта, със сигурност са стъпка в правилната посока, но отново не засягат сърцевината на проблема с футболното хулиганство. А тя се свежда до следното – в момента в България футболните клубове нямат законово основание да ограничат достъпа до стадионите на вече известните хулигани с многобройни предишни провинения.

Стъпките това да стане възможно са много прости и са две:
– Продажба на билет за футболен мач само срещу документ за самоличност (персонализиран билет).
– Монтиране на стадионите за професионален футбол на турникети с лицево разпознаване.

Тези стъпки бяха предприети в Турция още преди 10 г., когато инцидентите по стадионите зачестиха толкова, че държавата забрани продажбата на билети, ако привърженикът не притежава т.нар. passolig. Пластиката е подобна на кредитна карта, не може да се преотстъпва и купуването на билет за мач на любимия отбор става само през нея и онлайн.

Дигиталната база данни с футболни привърженици е свързана с входовете на всички стадиони в Süper Lig, чийто турникети са оборудвани с камери за лицево разпознаване и с билета може да влезе само този, който го е закупил..