„Какво избра Радев? С Борисов срещу Пеевски? С Пеевски срещу Борисов? С ПП/ДБ срещу Борисов и Пеевски?…“

ПП/ДБ са прекалено отслабени в момента, за да могат да осъществяват онзи лобистки контрол във властта, който имаха предвид кураторите на глобалистките мрежи, когато ги избутаха с машините нагоре. ПП/ДБ профукаха своя огромен шанс, който им беше предоставен преди няколко години. Все още ги ползват, но със силно спадащи възможности.

Новият трик, който скоро ще бъде изпробван, е т.нар. проект на Румен Радев, който както винаги (познат номер) започва като многовекторен (хем срещу еврото, хем за германски инвестиции в отбраната), но твърде скоро ще видим и как се определя твърдо в кой клуб на външните глобални фактори ще играе.

Румен Радев загрява на резервната скамейка, подскачайки на място, и на него ще заложат и едните, и другите от немай-къде, по принуда. Глобалистката доктрина беше актуална до около 2000 година, оттогава насам светът е в период на криза и своеобразен вакуум на доктринерско разслояване относно това, какъв ще бъде следващия успешен обществено-политически модел. Глобализмът е мъртъв, но старите идеолози все още не признават това и непрекъснато опитват да разтегнат финала.

Новата формула за съотношението между глобална мощ и необходимостта от субективизиране на националната власт още не е готова. В този смисъл на Радев му се позволяват залитания, които в предишни периоди биха били немислими. Технолозите на влияние отвън-навътре са много по-гъвкави отколкото преди, така или иначе те винаги ползват естествените настроения на масите.

Радев готви партийни структури, но шансовете му за силен политически удар ще се увеличат многократно след 1 януари, когато хората ще преживяват стреса от еврото. Въпросът е, кой ще се ползва от проекта на Радев?! Радев заблуждава „Възраждане“, че някога ще бъдат общ фронт. Или обратното, някой по-умен му пробутва на Радев да се сближи идейно с „Възраждане“, че да дърпа електорат. Това е пространство, в което Радев ще отключи политически канибализъм, самоизяждане. Засега е удобно Радев да бъде подпомогнат отвън и отвътре, за да извлече част от „Възраждане“, пък като влезе в парламента, друга мода ще навлезе.

Кой ще се ползва от проекта на Радев е най-важният въпрос, но след като си зададем фундаменталния въпрос: А може ли Радев да състави работещ проект с вечните си характерни отломки от разпадащото се БСП, които винаги са били черта на президентстването му?! Зависи. Ако глобалистките мрежи го подпомогнат, създавайки поредната си форма на влияние, може и да постигне нещо в залеза на тази доктрина.

Местните богаташи, които мразят Борисов, няма да са достатъчни за успешен стратегически проект. Тръмп не подава сигнали, че е избрал свои представители на наша територия.

А иначе, с кого би се сближил оперативно Радев в политическото пространство, като най-голяма вероятност?! С Борисов срещу Пеевски? С Пеевски срещу Борисов? С Костадинов срещу Борисов и Пеевски? С ПП/ДБ срещу Борисов и Пеевски?! Вие какво мислите по този въпрос?!

Радев имаше добри отношения с американските демократи, лансира им хората за партия (ПП), опосредства им някои идеи за разрушаване на цели сектори, които нито един друг български политик не си беше позволил да направи, оглави им мрежовите протести, назначи и някои техни хора в служебните кабинети и пр. Покрай позицията му за еврото, определени фигури го напуснаха, но не беше ли това трик за събиране на блуждаещ електорат?! Пеканов и Крумчо Зарков може да се върнат, и заедно с Пепи Витанов да организират проект, добре приет в средите на Урсула фон дер Лайен. Нещо като новото ПП, понеже старото го разглобиха, остана по чаркове.

Радев няма да направи проект-партньор на „Възраждане“. Радев ще източи доколкото може „Възраждане“ в посока на ново ПП, център-ляво. Всички бивши военни са се захванали да му помагат, без да отчитат познатата брилянтна формула на британците: Използвай енергията на врага, да работи за теб!!! Ако някой иска да те унищожи, нека си мисли, че те унищожава, докато ти унищожаваш него, използвайки именно целеполагането му, маниите му, желанията му, енергията му, гордостта му и, разбира се, глупостта му.

От Фейсбук профила на журналистката Калина Андролова