Румен Радев сигурно е бесен, Копейките му – също! Изтече проучване за еврото, което ги разгневи

Стабилизиране на подкрепата за присъединяването към еврозоната; решаващо значение на първите шест месеца. Това показват данните от национално представително проучване на „Алфа Рисърч“.

При гражданите съотношението е 49.2% : 45.8%, което е ръст от 3 процентни пункта спрямо май, а бизнесът запазва устойчиво високи положителни нагласи (69% : 30%). Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че ако България приеме еврото от 1 януари 2026г., това ще е успех за страната ни в цялостната й евроинтеграция. 43% от широката общественост и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.

Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65% : 22%).

По отношение на конкретните очаквани позитиви, преобладават прагматичните и рационални виждания – удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние (всички между 25-30 на сто). Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в голяма степен и на социалния профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо образование, заети в модерни индустрии, професионалисти, от големите градове, добре информирани за реалните икономически процеси.

Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и  изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало широки социални групи. В тази светлина, е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Практиките: специфики при граждани и бизнес

Макар двойното обозначаване на цените в лева и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40 на сто в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% – в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки, тъй като привикването към новата валута изисква време. В този смисъл е много важно, че двойното обозначение започва по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява, започват да свикват. 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква – най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.

Предпочитаният начин и за граждани, и за бизнес за обмяна на левовете, с  които разполагат, е в банковите клонове. Делът на гражданите, избиращи този начин, нараства до 71% и почти се изравнява до този на бизнеса (76%). Очевидно, кампанията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се посочват от около 6% от анкетираните, основно живеещи в малки населени места. Значителен спад се наблюдава при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), но за хората с по-високи наличности (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по предпочитание.

Практики в дейността на бизнеса: потенциал да повлияят върху общата икономическа среда

В рамките на третата вълна от проучването са включени поредица от нови въпроси, засягащи начините на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за промяна в разходите за труд и други, които биха могли да повлияят върху икономически и финансови показатели на страната.

Нагласи за повишаване на разходите за труд:

Сумарно над една четвърт от ръководния състав на компаниите са на мнение, че в близките месеци, или непосредствено след въвеждане на еврото ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите си: 7% – още в следващите един-два месеца, а още 20% – веднага след въвеждане на еврото. Ако се сбъднат, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.

Начини на разплащане със служители и доставчици:

Помолени да оценят какъв процент от плащанията към служители на фирмата са по банков път и какъв – в брой, фирмите логично посочват различни съотношения, но обобщеният среден резултат е: 68.5% – по банков път; 31.5% – в брой.

Като се има предвид, че в подобен тип проучвания отговорите се изместват към „социално желателното“, декларираните 32% плащания в брой не са за пренебрегване – те ще оказват влияние както върху сумите за превалутиране, така и потенциален проинфлационен „натиск“ върху пазара.

При разплащанията с доставчици е налице по-благоприятно съотношение между „банкови преводи“ и „в брой“- 77% – по банков път; 23% – в брой. Отново вторият начин се запазва значим като дял, особено като се има предвид и това, че става въпрос за по-големи суми.

Оценките на бизнеса – готовност  на институциите да се справят с подготовката за въвеждане на еврото

Оценките на бизнеса за способностите на българските държавни и частни институции да се справят с подготовката за въвеждане на еврото е позитивно изключение от перманентната криза на институционално доверие в България:

БНБ продължава да бъде институцията с най-високо доверие сред бизнеса и получава признание за валидиране в този процес. 91% са уверени, че тя ще се справи успешно.

88-те на сто позитивни мнения за търговските банки са много важна предпоставка за безпроблемен преход, предвид тясното взаимодействие на бизнеса с тях.

Висок кредит на доверие се регистрира и по отношение на Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се справи, 22% се съмняват) и НАП (66% срещу 22%).

Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43% : 37%) и отразява оценката за капацитета и експертизата в различните по големина общини.

Единствените две институции с негативни оценки от страна на бизнеса са КЗК (30% вярват в способността им да се справят, 54% – не) и КЗП (34% : 56%). Имайки предвид увеличените правомощия и задължения на КЗК и КЗП, тези оценки са  сериозен сигнал към тях.

Информираността: позитивни промени и нови предизвикателства

Самооценката – Проучването регистрира рязко нарастване на самооценките на гражданите за степента на информираност относно въвеждането на еврото – от 39% през май на 50.5% през юли. Делът на запознатите вече взема превес над незапознатите (50.5% : 46.3%). При предприемачите информираността и активното търсене продължават да бъдат доста по-високи от тези при широката общественост (82.6%).

Яснота на процеса – През юли проучването включва индикатор и за полезността на придобитата информация. 23.6% от гражданите и 45% от бизнеса твърдят, че вече са доста по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41.8% от първата група и 33% от втората – „в известна степен са по-наясно“. Между 21 и 29 на сто от анкетираните признават, че все още не могат да се ориентират добре.

Успех на кампанията до момента е, че е достигнала до масовия потребител, до средната класа. Важна задача през следващите месеци е да намери подходящите канали, език, подход, за да достигне до уязвимите групи и до нетърсещите активно информация – възрастните, хората с ниско образование, в отдалечените населени места, учащите се (16-18г.), които по принцип слабо се интересуват от политика и са останали встрани от процеса.

Основните канали, по които информационната кампания е достигнала до гражданите са: телевизия (72%), интернет сайтове (30%), социални мрежи (21%), брошури и листовки (7%). Едва 18% никъде не са срещали информация за еврото.

Какво вече знаем и какво още не знаем за стъпките по приемане на еврото?

С оглед развитието на информационната кампания и наближаващата дата за приемане на еврото, Алфа Рисърч включи в настоящото проучване и няколко базисни „тестови“ въпроса, които целят да установят реалната запознатост на гражданите с пряко засягащи ги практически теми:

Датата на приемане на еврото – въпреки че допреди два месеца, по този въпрос имаше разнопосочни мнения, днес 91% от гражданите са наясно, че еврото ще бъде въведено от 1 януари 2026г. Незначителен дял, 3% посочват друга дата.

Обменният курс за превалутиране на лева в евро – това беше един от въпросите, очертали се като повод за интензивни спекулации и, респ., разпалване на страхове. Тук информационната кампания определено е повлияла в позитивна посока. Две трети (67%) посочват, че обменът ще се извършва по фиксинга на БНБ (1.95583), което е ръст от 14 процентни пункта спрямо май (53%).

Къде ще могат да се обменят левове в евро в по-отдалечен времеви период? – 60% правилно посочват в БНБ, още 5% – в обменни бюра. Всеки десети обаче смята, че никъде няма да може да се обменят тези средства, тъй като ще е изтекъл давностният период.

Колко време ще могат да се обменят левове в банките и пощите безплатно? – все още са налице противоречия в информираността. 34% от гражданите и 48% от бизнеса правилно посочват „шест месеца“, но всеки пети и от двете групи посочва 12 месеца, а всеки трети от  гражданите и всеки пети от бизнеса не знае.

Период на двойно обръщение на левове и евро – това е въпросът, чиито отговори най-силно „светят в червено“. Едва 19% от гражданите и 32.8% от бизнеса са адекватно информирани, че този период ще продължи точно един месец. Двойно повече (по 37%-38% и от двете групи) смятат, че то ще продължи шест месеца.17% посочват други периоди, а всеки четвърти анкетиран гражданин не знае. Тук задължително е необходима по-активна и разбираема кампания.

Това е третото по ред проучване в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната на Алфа Рисърч. То е проведено в периода 8-22 юли по поръчка на Министерство на финансите. Анкетирани са 1200 граждани над 16г. възраст по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Отделно са анкетирани 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.