Археолог категорично в ефир: Могилата на „Брезовско шосе“ е на над 7 000 години!

Плоската могила на „Брезовско шосе“ е селищна могила, там няма погребения. Това означава, че там е имало голямо количество струпани жилищни структури. Това каза в предаването „Цветовете на Пловдив“ по Радио „Фокус“ археологът Десислава Давидова, ръководител на археологическия екип, който работи там.

„Какви точно са тези жилищни структури и какъв е техният характер – дали са едноетажни или двуетажни, ние все още не можем много добре да анализираме ситуацията. Т.е. това ще стане на последващ етап, когато разгледаме стратиграфските профили“, добави археологът.

Давидова обясни, че в момента археолозите са притиснати от времето, за да могат да свършат и да облекчат пловдивчани в тази част на града. Затова не смеят да казват някакви категорични резултати.

„Но за нас е ясно, че е имало и двуетажни жилища. Ние така ще си изясним в коя част са били двуетажни, в коя част са били едноетажни, въпреки че траншеята, която проучваме, не е достатъчна. В едни такива ситуации колегите проучват много по-големи площи. Но с това разполагаме и това ще трябва да интерпретираме по-нататък“, каза още археологът.

Десислава Давидова обясни, че по това време – халколитната епоха, или каменно-медната епоха, е имало три места, на които се е развивал животът в древен Пловдив. Говорим за около 6000 години назад във времето.

„Със сигурност е имало три селища, може да са били и повече. Просто ние сме проучили в последните 100 години три селища. Едното е Яса тепе до Аграрния университет, другото е Небет тепе и третото е Плоската могила на „Брезовско шосе“, която също се води Яса тепе, защото „яса тепе“ значи „плоска могила“.

Има и две-три места, на които се предполага, че също има селищни могили, но не са проучвани до момента, само наблюдателни проучвателни методи са използвани – обходи и такъв тип събирателни“, каза още Давидова.

За нея е категорично ясно, че Плоската могила на „Брезовско шосе“ е най-старото място, защото за разлика от другите могили, тук има период на късния неолит, което ще рече 7000 хиляди години назад.

„Т.е. включват се още едни 1000 години поне. Пак казвам, че пробите, които даваме за датиране и които ще дадат резултат чак след една година, ще ни покажат точно колко години са. Но със сигурност около 7000 хиляди години от този момент назад и това на практика е най-старото място на Пловдив, без съмнение. И то е било постоянно обитаемо, защото ние имаме структури, които са от бронзовата епоха, от желязната епоха, от елинистическата епоха. Имаме и встрани от могилата, от там, където ние в момента проучваме. Колегите преди няколко години проучиха един късноримски чифлик, който се оказа, че е на същото място. Т.е. това означава, че това място има постоянна използваемост, дали като стопанска част, дали като жилищна – но я има със сигурност“, посочи още археологът Десислава Давидова.