Предупредиха Копейкин и Румен Боташ: Веят ви се насраните гащи! Като се кланяте на Изток, опасно се надупвате на Запад

Едно от най-долните качества на партизанската политическа култура по нашите географски ширини е склонността да си правим мръсно един на друг като се оплакваме на тези, които са по-силни от нас – и на които разчитаме да накажат нашите локални, български „врагове“. Винаги го е имало и винаги ще го има – дребните, озлобени и амбицирани душици ще си останат такива, за съжаление.

Но в дните на публикуване на конвергентния доклад истерията на кремълския планктон в българската политика и в цялата пета колона достигна до шеметни истерични висоти. Смешното в тази срамна история е, че в настоящия момент публичното оплакване в Москва е по-скоро контрапродуктивно. Затова отношенията с Центъра се поддържат само на агентурно ниво, а публичните оплаквания летят към … Брюксел…

„Моля, г-не, г-жо, пък те ви лъжат – ние не сме готови, ето на, долните ни гащи са жълтокафяви, аме те крият…“ Веят се н@ср@ните гащи на стенещите пред Европа копейки, скърца злобата на Румен Боташ в бичуването на „неподготвеността“ на собствената му страна да приеме еврото.

Като казах „собствената му страна“ се сетих, че всъщност първата му родина не е тук – тя е на североизток. Тук е малката му, колонизирана и подрязана – физически и духовно втора родина, която бе командирован да управлява. Засега жълтата фланелка печели едно момченце от гереу, което написа публичен донос – хем към Центъра, хем към Брюксел, хем към колебаещите се българи… Това момченце с несъмнен талант за доноси донесе, че правителството всъщност било сключило сделка – да пусне Северна Македония в ЕС, а ЕС да пусне България в еврото. „Ашколсун кьопоолар“, би възкликнал с възхита Алековия главен герой. „Ама гледай бе, гледай как ги нацапа всичките, а…!“

Оттук нататък четете бъдещето до първи януари, опънато като на карта. „Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?”

Голямо целувание ще падне – по скутове и други места на Изток и на Запад. Драги мои копейки, измекяри на кого ли не „боташ гиби“, слуги по призвание и по професия – не хабете се! Файда йок! Карайте го по-кротичко – мачът вече е свирен, минаха и продълженията, и дузпите…

Вашето не се губи, старанието ви е похвално. Не изисквайте прекалено много от себе си – времената на безнаказана колонизация на България от империята приключват. И помнете законите на физиката! Като се поклоните дълбоко на Изток – опасно се надупв@те на Запад. И обратно…

От Фейсбук профила на политолога Огнян Минчев