Собственикът на 7DMG Владимир Зарков след случилото се снощи с Карлос Насар в Пловдив: Имаме ли държава!?

Най-силният мъж в света – Карлос Насар, изнесе снощи фантастичен спектакъл за пловдивската публика. „Моян път“ изправи на крака гостите в зала „Колодрума“.

Главният редактор на 7 Dni Media Group Владимир Зарков разкри какво се е случило снощи и призова държавата да застане зад най-обичания българин в момента:

Снощи в Пловдив се случи нещо удивително. Нещо, което всеки месец трябва да бъде представяно в следващ град. И така, докато обиколи България.

Защото в момента в България по-голям от Карлос Насар няма. Мога да го гарантирам след това, което преживях снощи. Синът ми – също. Приятелите и те.

След събитието на Карлос имаше среща с него. Естествено – много хора. И синът ми като видя двама, дето се опитват да са най-тарикати, ме попита: „Защо и ние не се предредим“. След което замълча и добави: А, не, Карлос каза, че трябва да сме добри хора“.

Това само да са научили хората от спектакъла на Насар, е достатъчно. А не беше само това!

Тези дето стягат багажите да емигрират научиха, че можеш да останеш тук и да постигнеш мечтите си. Дори отказвайки милион долара от богато емирство.

Тези, дето се оплакват от държавата осъзнаха, че не може само тя да ти е виновна, когато не се получават нещата. Че България не е алиби за провала ти, а повод да направиш нещо за нея.

Тези, дето мечтаят да са локали се светнаха, че човек винаги се ражда добър, но сам се превръща в лош, когато допусне другите да вкарат лошотията в сърцето му и там не остане място за добро.

Тийнейджърите, дето вечно нещо обещават на родителите си, разбраха, че когато дадеш дума за нещо трябва да го изпълниш. Без значение да станеш олимпийски шампион или да си научиш теста за утре. Че трябва да уважаваш родителите си, без значение какви са.

Тези на годините като мен се замислиха, че наистина един ден след нас трябва да останат спомени от сбъднати неща, а не мечти.

Всички, които мрънкат, че нямат новия айфон се засрамиха, че има по-страшни неща в живота, след които трябва да има пак утре без хленчове. Като например да изнесеш от колата в преспите под Белмекен замръзналия си треньор с надеждата, че ще отвори очи. И да продължиш напред, когато разбереш, че е мъртъв… Защото си му дал дума да станеш голям шампион!

И всичко това, а и не само, от устата на самия Карлос.

В един чудовищно добър спектакъл, след който разбираш, че това момче е феномен. Че е национален герой, чиято удивителна история е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да стгине до всяко българско дете. Защото ще го направи по-добро, по-истинско, по-смирено, по-силно, по-възпитано, по-българско!

Ако имаме наистина държава, ако имаме спортно и образователно министерство, те трябва да направят така, че този спектакъл на Карлос да се превърне в национален. Бъдете сигурни, след него всеки излиза друг човек от залата!

По-добър!