Ти да видиш! М(ет)анол Пейков изтрезня: Заедно с „Промяната“ НЕ сме по-силни

Народният представител от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Манол Пейков, който е член на „Да, България“, написа пост в социалните мрежи за бъдещето на коалицията.

В него пловдивският издател, прекръстен в парламента по обясними причини на М(ет)анол Пейков, обявява че „смисълът на една коалиция е да увеличава гласовете на съставните си партии – и тяхната съответна тежест в политическия живот“.

Пейков дава да се разбере, че коалицията в момента не му харесва и явно ще е един от хората, които ще работят за разтурянето й.

Целият пост: 

8 от 10-имата най-активни депутати (от общо 63-ма) в групата на ППДБ в 49-ото народно събрание бяха от „Да, България“.

В 50-ото народно събрание ППДБ изгуби 24 места и остана с общо 39 депутати. Общият брой на депутатите от „Да“ в него е девет.

През последните седмици се изписаха тонове мастило за това дали е по-добре „Да, България“ да напусне коалицията, или да остане в нея.

Простичката истина е, че смисълът от една коалиция е да увеличава гласовете на съставните си партии – и тяхната съответна тежест в политическия живот.

В краткосрочен план това се случва почти винаги след обединяването – просто като резултат от ентусиазма и общата енергия.

За да продължи да се случва в дългосрочен план, обаче, са нужни няколко неща.

Първото (и най-важното) от тях е съставните партии на коалицията да изповядват общи ценности.

Второто – сред партиите в коалицията да няма драматично разномислие в какви общи цели трябва да бъдат претворявани тези ценности.

Третото е решенията за превръщането на въпросните цели в конкретни политически действия да се вземат съвместно, в условия на взаимно уважение – по възможност консенсусно, а ако това не е възможно, поне максимално демократично.

Четвърто – и съвсем не незначително – изискване е избирателите, които ще бъдат привлечени да гласуват вследствие на обединението да са (най-малкото) повече от онези, които ще бъдат отблъснати.

Има и пето, шесто, седмо – но и споменатото дотук е достатъчно, за да стане до болка ясно (поне на теория) едно: уви, мантрата „заедно сме по-силни“ (далеч) не винаги е вярна.

Ако работят добре заедно, понякога пет души могат да свършат работа като за десет. Друг път, обаче, двама души могат да се окажат по-полезни от пет – защото ако всеки тегли каруцата в различна посока, общият вектор на усилията им понякога е нулев.

* * *

За седемте години, откакто съм член на „Да, България“, предстоящите избори (ако броя правилно) са деветите, в които участваме заедно. На четири от тези избори бях избран за народен представител – и макар преведено в работни дни това да означава малко повече от една година работа, имам претенцията да познавам колегите си от „Да, България“ достатъчно добре, за да съм убеден в следното:

Никой от нас е не се е захванал с политика, за да прави кариера, да трупа популярност, да се чувства значим или да капитализира политическото си влияние за лични цели.

Всеки от нас (без изключение) го е направил с надеждата и вярата, че може да промени страната, в която живеем, работим и отглеждаме децата си, към по-добро.

Извън политиката ни очакват животи, които са не по-малко смислени – и в които сме ценени, полезни и градивни, както в личен и семеен, така и в обществен план.

Затова бъдете сигурни в едно: каквото и решение да вземе Националният съвет на „Да, България“ довечера, то няма да е движено от себични цели и съображения, а от разбирането ни за общите, народните ползи. И за това как нашата роля в тях да е максимално действена, максимално смислена и градивна – а не роля на обикновени (пък макар и добре платени) статисти.