Само в 7DniPlovdiv.bg

Ексклузивно! Ген. Кирчо Киров проговори за домашния арест! Кой заплашва семейството му и каква книга ще пише?

Виктор Марев13.03.20181min2210
Кирчо Киров

Бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров вече почти месец е под домашен арест. В интервю за ПИК, часове след налагането на мярката, той обяви, че това е поредната гавра срещу него и семейството му (виж в “Още по темата”). 
Марката му за неотклонение беше постановена от Военно-апелативния съд  по искане на Военната прокуратура. “Това е репресия срещу мене и семейството ми от страна на ДАР.  А Драгомир Димитров сигурно иска да ми се “отблагодари”,  че го доведох от провинцията – от Велико Търново в София, в НРС. Карирерно го развивах. Той беше началник отдел. После го изпратих в Германия, където беше връзка с немските служби. Той е една от най-големите ми кадрови грешки”, обяви пред медията ни ген. Киров в цитираното интервю. 

Разговаряме с ген. Кирчо Киров за ежедневието му на арестант.

Интервю на Албена БОРИСОВА

– За първи път няма да разговарям с вас като с анализатор. Струва ми се абсурдно да ви питам за световния тероризъм, когато сте затворен вкъщи. Как сте, ген. Киров?

– Унизен и омерзен съм от тази гавра и политическа репресия. Опитвам се да се държа, благодарение на семейството и приятелите ми. Но, както казва великият Сервантес: “Свободата, Санчо…”. Опитвам се да привиквам на лишенията и ограниченията. Но… Принудиха ме да напусна работа, което е финансов удар срещу семейството ми. Но, нямаме друг избор, привикваме към новия начин на живот.

– Нали сте откраднали милиони, според обвинението?! Ще има хора, които ще го кажат…

– Допускам да има хора с такава нагласа. Но, аз си зная как живея. Чета много, сърфирам в интернет, за да се информирам какво се случва у нас и по света… Помагам в отглеждането на внучките. Отдавна се каня да напиша книга – не знам една или две ще излязат. Работното заглавие е “Разузнаването – начин на живот”.

– Ще притесните много хора?! Може да се почувстват застрашени да не разкриете някои тайни?!

– Събрал съм много материали, трябва да ги преработя. Не знам кой жанр ще избера. Може би няма да са просто едни мемоари. Ще се опитам по по-интересен начин да разкажа за професията на разузнавача, за условията на дейност зад граница. Ще опиша конкретни случаи в чужбина, за които разбира се може да се разкаже. Няма да подмина и делата, които се водят срещу мене. Аз съм служил в разузнаването 13 г. преди демокрацията и повече от 20 г. след 1989 г. По мое време влязохме в ЕС и НАТО. Участвал съм в освобождаването на българските медици в Либия, на наши пилоти…

– Новината за домашния арест ви застигна в провинцията. Бяхте болен. Научихте от медиите за наложената ви мярка за неотклонение. Как се развиха нещата след това? Кога ви уведомиха?

– Никой не ме потърси. Помня, че беше петък. В неделя се прибрах в София. Два дни стоях вкъщи, на третия ден се появи офицер от Шесто РПУ и ми връчи определение на Военния съд. Обясни ми реда. Всяка сутрин идва при мене той, аз се подписвам, че не съм напускал дома си. И така…

– Има ли някъде в света осъден шеф на разузнаване? Или ние пак сме уникални?

– На съдебна репресия е подлаган Маркус Волф, шеф на разузнаването на ГДР преди обединението на двете Германии. Той беше оправдан. Но случай като моя не ми е известен – с такова обвинение, съшито с бели конци.

– Ще ви издържат ли нервите? Кален сте с професията си?!

– Имам признанието на мои колеги, включително и зад граница. В това отношение съм удовлетворен. Изпитвам притеснение, че последното дело отива на втора инстанция във Военно-апелативния съд. Трима членове на състава, който ми наложи домашния арест, са участвали в моето осъждане на първа инстанция. С горчива ирония установявам, че участниците в делото срещу мен растат в професията. Генко Драгиев, който беше председател на съдебния състав по първото ми дело и ме осъди на 10 г. затвор, направи кариера и вече е във Военно-апелативния съд. Прокурор Петров беше в Софийска градска прокуратура, а вече е заместник-ръководител в Специализираната прокуратура. Трябва да са ми благодарни…

– Никога не сте имали намерение да бягат и искате на всяка цена да изчистите името си като докажете невинността си – това ми признахте в деня, когато произнесоха мярката ви за неотклонение…

– Това е мое задължение пред света, пред международните партньори, пред моето семейство. Длъжен съм да участвам активно в делата. Но не мога да излизам и да се подготвям за тях. А и имам здравословни проблеми. Най-смехотворното е, че част от мотивите за мярката ми за неотлонение са, че съм заявил безпокойство за собствената си сигурност. Ами заплахите срещу семейството ми? Кой ще се погрижи за тяхната сигурност?

– Какви са заплахите срещу вашето семейство?

– По телефона. Някои са препредавани от други хора. Кой ще осигури, пак питам, сигурността на моето семейство?

– Като ви слушам, се сещам за книгата на Габриел Гарсия Маркес “Генералът в своя лабиринт”. Какъв е вашият лабиринт?

– Наистина съм като в лабиринт. Ако не е моята вяра в съдебната система, че има честни хора, които ще вникнат в това какво представлява работата в разузнаването, как се провеждат срещи, включително и как се вербуват агенти…

– Разговарям с ваши колеги и всички са категорични, че можете да докажете невиносттта си. Но ако проговорите, има опасност да пострадат други хора?

– Не мога да си го позволя нито от професионална, нито от човешка гледна точка. Не мога да огласявам информация, която и най-малко би застрашила някого. Аз знам, че има закана от Военния прокурор да ми образуват още едно дело за разгласяване на класифицирана информация. Пак казвам, делата срещу мене са политически. Аз се считам за репресиран от управляващия режим. Рано или късно истината ще се стане явна. Аз ще положа всички усилия да издържа. Имам подкрепата на съпругата ми, на децата ми, на моите приятели.

– Трудно е времето, когато всички сте поставени под един знаменател – “ченге”. А и думата се окачествява като мръсна?!

– Грозна и обидна е тази дума. Отхвърлям я категорично. Тази дума се наложи в годините на прехода. Вина имат много хора, които не искаха да има силни служби от страх да не станат явни техни действия – морални или финансови. Нашите служби ще получат доверието, което им се полага. Но трябва да мине още едно поколение. Както се казва, свързаните с грях трябва да напуснат тази земя. Надеждата е в младите, необременените.

Източник: Пик