Само в 7DniPlovdiv.bg

Световен и европейски шампион се преклони пред Стоичков: Христо е един от най-големите в историята на футбола!

7 Dni Plovdiv04.02.20181min4030
Христо-Стоичков-Барселона

Кристиан Карембьо, световен и европейски шампион с Франция, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Емблематична фигура от Реал (Мадрид), освен футболна звезда той беше и главен герой във футболната приказка „Красавицата и Звяра“ заради брака си със световен топ модел. Той участва във футболната революция, която Франция направи след 17 ноември 1993 година. Беше един от титулярите в звездния отбор на Зинедин Зидан и Дидие Дешан, спечелил Мондиал‘98 и Евро 2000. Реал (Мадрид) пък чакаше 32 години Купата на европейските шампиони да се завърне на „Сантяго Бернабеу“, а той бе от звездите, които изпълниха мисията. До него тогава извън терена неизменно стоеше топ моделът с най-дългите крака в света Адриана Скленарикова.

– Мосю Карембьо, вие сте един от истинските посланици на футбола по света. Как стигнахте до Ароза и световното първенство върху сняг?
– Заради страхотната атмосфера и природа, за която вече ми бяха разказали доста. Организацията е добра. Бях идвал тук и преди много години. Бях позабравил, но не ми е непознато. Ароза е един уникален курорт за ски. Хората са много приятелски настроени към гостите. Дори не се замислих, когато получих поканата да поиграя в снега. Фактът, че световното тук го има вече толкова години, показва колко ни е приятно да идваме ние, бившите футболисти.

– Откъде идва тази ваша страст да играете в различни бенефисни мачове?
– Според мен хората искат да видят отново и отново своите стари герои. И ние им даваме възможността с тези мачове. А за нас е интересно да се запознаем с различни култури покрай тези двубои. Също така и да се насладим на аплодисментите още веднъж. Освен това, тези мачове помагат за имиджа на различните държави. Така че няма по-хубаво от това да се съберем.

– Видяхме ви и в София на бенефиса на Христо Стоичков. Какво ще ни кажете за това събитие и преживяванията ви у нас?
– Христо Стоичков е един от най-големите футболисти в историята. Когато ме покани, ми каза, че иска да подари нещо специално на своите фенове в България. И за мен беше чест да съм част от този подарък, като участвам в неговия мач. Наистина фантастично изживяване с човек, който е толкова известен не само заради титлите си в Барселона, но и заради безбройните си персонални отличия. Беше страхотно в София. Мина доста време, но пак му благодаря, че ме покани на неговия празник. Помня колко много дъжд ни валя. И сълзите му помня също. Изобщо в моите очи Христо е много, много високо ниво.

– Вие бяхте френски национал и когато България победи Франция на „Парк де Пренс“ през 1993 година. Това е един от най-великите ни мачове. Как стъпи на крака френският футбол след кошмара на 17 ноември?
– Никой не очакваше да се случи такова нещо. Голям екшън беше в края на мача. Но това е и една от причините всички ние да обичаме футбола. Няма ясен резултат преди старта на двубоя и като екстра често се случват изненади. И този път ние бяхме жертвата. Аз гледах мача по телевизията. Много ми беше мъчно, почувствах се ужасно. За нас, французите това и до днес си е един голям урок. А България беше много силна и го доказа на световното през 1994 година.

– След загубата от България френският национален тим стигна до световна и европейска титла. Какво се промени във футбола ви след 1993 година?
– Ние винаги се учим от загубите си. Това ни накара да преосмислим организацията си. Голям урок беше за нас случилото се. Започнахме да мислим различно, да играем различно. Започнахме да градим таланти. И сега виждате колко млади французи играят в най-големите отбори в европейския футбол – в Испания, Италия, Англия… Разбрахме най-вече, че не трябва да сме високомерни, а да работим ефективно.

– Кои български футболисти харесвате?
– Христо на първо място. И този, който играеше в Манчестър Юнайтед и Монако.

– Димитър Бербатов.
– Да, Бербатов. Но като цяло отборът ви от световното в Щатите беше великолепен.

– Във Франция приехте ли победата над България на Евро‘96 с 3:1 като реванш срещу нас?
– В никакъв случай. Това беше просто един от мачовете на финалите на европейското първенство. Наясно сме, че веднъж ще победим, друг път ще загубим. И не сме мислили реваншистки.

– Френският национален отбор с вас спечели всичко. По-добър ли беше от този на Мишел Платини, който стана само европейски шампион през 1984 година?
– Не, не можете да ги сравнявате. Мисля, че Мишел и неговият тим също бяха невероятни. Именно те ни посочиха печелившия модел. Бяха нашите идоли, когато бяхме малки момчета. Ние гледахме с широко отворени очи звездите Жирес, Тигана, Батистон, Батс, Аморос… Учихме се от тях. След това удари часът на нашето поколение със Зизу, Дешан, Десаи… И ние взехме световната титла. Много хубаво се получи.

– Какво е чувството да победиш великата Бразилия във финала?
– Неописуемо е! Никой не очакваше, че въобще ще стигнем до финала. Когато играеш срещу може би най-успешния отбор във футбола, който тогава имаше във витрината си четири световни титли и когато го победиш, е нещо велико, нещо невероятно.

– Кое се оказа по-лесно – да спечелите световното или европейското две години по-късно? На финала срещу Италия губехте до последната минута и имахте огромен късмет.
– Да, можем да кажем, че е било късмет. Но можем да кажем и че сме имали също и много талант. Когато си стигнал до финала, означава, че си го заслужил. А там всичко може да се случи. Много фаворити не са успявали да го спечелят. А тогава на Евро 2000 ние вече бяхме и доста опитен отбор. Имахме самочувствието и увереността, че ще вдигнем титлата. И да, беше една паметна победа!

– Идвате от Нова Каледония. Какво бихте ни разказали за вашата страна и футбола там?
– Ние сме нова федерация и се опитваме да работим по всички правила на ФИФА. Учим се на философия. Учим се как да бъдем конкурентноспособни и как да сме атрактивни. Но изобщо не ни е лесно. Най-малкото, че всичко е ново – федерацията, отборите, системата. Участвахме в квалификациите за световното в Русия. И за нас това си беше преди всичко приключение. Но пък не крием – искаме да покачваме непрекъснато нивото.

– Още като малък се преселвате във Франция? Не сте живял дълго в Нова Каледония.
– Направих тази крачка, защото ми казаха, че така ще имам възможност да играя футбол. И затова дойдох в Европа.

– Спечелихте титлата на Франция с Нант, нали?
– Да.

– Вашият Нант се представи много силно и в надпреварата за купата на шампионите. По-слаб ли беше турнирът по онова време?
– Не, в никакъв случай. Всеки път е много трудно. Нивото и форматът се променят, но не можете да кажете, че днес е по-трудно от тогава. Мисля, че всяко поколение има своя собствен период. Всеки от нашата генерация заслужаваше да спечели някои титли. Ние еволюирахме много. Днес технологиите са различни. Камерите са навсякъде. Преди ги нямаше. Имаше само радиостанции и транзистори. Така че футболът еволюира, играчите – също.

– Как приемате във Франция, че шейхове и олигарси купуват отбори? Говорим конкретно за ПСЖ и Монако…
– Трябва да уважаваме спортната индустрия. Футболът е един огромен бизнес и всеки го знае. Една от най-бързо развиващите се икономики в света. Нормално е, че някои бизнесмени искат да участват във футбола. А около играта паралелно се развиват и още много други икономики. Знаете ги и затова няма да ги назовавам всичките.

– Мислите ли, че Пари Сен Жермен ще е следващият френски европейски шампион?
– Надявам се. Досега клубът спечели само веднъж КНК преди доста години. Основната цел на катарските собственици е кристално ясна – да се спечели Шампионската лига.

– Играли сте и за Сампдория, но пикът в кариерата ви е Реал (Мадрид). Каква е аурата на този клуб?
– Първо да ви кажа, че играх срещу Христо, когато бях в Сампдория, а той в Парма.

– И какво стана?
– Победихме ги. А аз вкарах два гола. По това време Сампдория беше един от най-класните отбори в Италия.

– Да се върнем на Реал и аурата на „кралския“ клуб.
– В Реал се научих какво означава да побеждаваш на всяка цена. Когато излезеш на терена, винаги трябва да биеш. Ако не го осъзнаваш, по-добре бягай далече. Тази философия е много различна, отколкото на другите места. В Реал нямаш право нито за момент да не си постоянен. Ние спечелихме и Шампионската лига, и Примера дивисион, и Купата на краля. За този клуб това са нормалните неща от живота. Там дори не трябва да си просто човек. А срещу теб има велики съперници като Барселона,  Атлетико, Валенсия, Севиля. Но в Реал всеки нов веднага започва да се учи на уникалната култура, която е създадена там.

– Реал чака няколко десетилетия да стане европейски шампион и успя с вас в състава. Какво е чувството да вдигнеш тази купа с този отбор?
– Голяма привилегия. Ние върнахме тази купа на Реал (Мадрид). Сложихме я в музея на „Сантяго Бернабеу“. Показахме я гордо на феновете. Чувството беше неописуемо. Върнахме честта на Реал в турнира на шампионите след 32 години пауза. Преди нас, много великолепни футболисти са постигали най-различни успехи. В началото поколението на Пушкаш и Хенто спечели шест пъти трофея. Дойде и нашата генерация – с Раул, Мориентес, Панучи, Роберто Карлуш, Миятович, Шукер, Илгнер, Касияс, Виктор Санчес… Не искам да забравя и мистър Фабио Капело. Да, Реал имаше голям треньор и отбор.

– Какъв треньор е Юп Хайнкес? Той спечели с вас Шампионската лига, а много години по-късно повтори триумфа и с Байерн?
– Мистър Хайнкес е един от най-добрите треньори и хора, които съм срещал в живота си. Той е и много човечен, един добър философ, мъдрец. За Байерн щеше да е най-добре, ако той въобще не се беше пенсионирал. Със сигурност Хайнкес заслужава най-добрите думи. Сега виждате пак какво прави с Байерн. Няколко години ни липсваше, когато реши да си даде почивка от футбола.

– Когато отидохте в Реал, отборът беше в сянката на Барселона, водена от Стоичков. Помните ли мачове срещу него на испанска земя?
– Христо и всички останали играха типичния барселонски футбол, който в днешно време нарекоха „тики-така“. Те го изградиха именно заради вездесъщия Йохан Кройф. Тогава бяха най-модерни не само в Примера дивисион, но и в целия свят. Бяха по-добри от нас. Реал имаше Мичел, Бутрагеньо, но не се справяше добре в Европа. Докато „Барса“ с Куман и Стоичков спечели Шампионската лига срещу Сампдория. Бяха непобедими.

– Какво е да играеш в „Ел Класико“?
– Да си в мача на мачовете, в „Ел Класико“, означава, че си сбъднал мечтите си. Това е финалът на Примера. Виждате два велики отбора, най-добрите в света. Да, има още много големи дербита навсякъде. Но мачът между Реал и Барселона е институцията на футбола.

– Когато отидохте в Реал, светът не говореше за „галактическите“. И не се купуваха „Златни топки“. А след това клубът започна едва ли не да ги колекционира. Коя от тези две политики е по-добра според вас?
– Зависи от състоянието на мениджмънта и на маркетинга в дадения момент. Целта е да се привличат публиката, а оттам и спонсорите. Със сигурност важни също са и резултатите. Но най-важното е да станеш магнит за вниманието на обществото. Това е то бизнесът във футбола.

– Очаквахте ли, че Реал ще е първият отбор, който ще спечели два пъти поред Шампионската лига?
– Разбира се. Още откакто Нотингам го  направи преди много години.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+