Само в 7DniPlovdiv.bg

Звезда на Ботев втрещи: Вече не съм мамино синче! В България станах …

7 Dni Plovdiv02.01.20181min2100
Дуде Ндонгала - Ботев Пд

Дуде Ндонгала е един от нестандартните футболисти в Първа лига. Той дойде да играе в Славия едва 20-годишен, като още при „белите“ загатна за голям потенциал, но си тръгна заради проблеми с ръководството. По-късно той мина и през Турция, за да се завърне това лято в Ботев. Ндонгала говори в интервю за „Меридиан мач“ за живота си в страната, за навиците, амбициите, приятелите и миналото. Той обаче гледа смело към бъдещето.

– Дуде, щастлив ли си в Ботев?

– Чудесно се чувствам в отбора и в града. Радвам се да играя за Ботев. Тимът е много добър и мисля, че ми помага да се развивам. Всичко е точно, наистина съм щастлив в Ботев.

– Преди това живя и в София като футболист на Славия. Би ли сравнил двата града?

– София е столица, голям град с повече възможности. Бях доволен да мина и оттам. Когато дойдох в София бях твърде млад, дори склонен да правя глупости. Сега е различно. Пловдив е чудесно място за мен – хубав град, добър климат, хората са много приятелски настроени. Усещам подкрепата и на феновете.

– Спират ли те на улицата?

– Случва се, но не мога да кажа, че съм някаква знаменитост. Феновете са добронамерени. Понякога искат да им дам автограф или да си направим селфи. Но това не става всеки ден. Съвсем свободно мога да си ходя по улиците, никой не ме притеснява.

– Кое е любимото ти заведение в града?

– Много ми харесва да хапвам в „Хепи“. Там в менюто имам една любима салата, която не пропускам да си поръчам. Не съм много претенциозен, но като професионален спортист обръщам внимание на това, което ям.

– Намираш ли разлика между храната във Франция и в България?

– Не бих казал. Става въпрос за европейска кухня. Разбира се, има някои ястия, които не мога да намеря тук, но това не е проблем за мен. не съм толкова капризен. Съобразявам се с това, че живея в чужбина.

– Разбираш ли вече български език?

– Разбирам много думи. Ако някой говори бавно, мога да схвана какво ми казва. Трудно обаче ще проговоря. А и на английски се оправям добре.

– Коя беше първата дума, която научи на български?

– „Здрасти“. Научих я още в началото. Звучеше ми трудно и странно, но после ми хареса.

– Когато беше в Славия, имаше проблеми извън терена. Защо?

– Когато дойдох в България, бях много малък. Наистина бях едва на 20 години и за първи път се отделях от семейството ми. Това бе шок за мен. България тогава бе като друга вселена. Много неща ме измъчваха, пречеха ми. Не можех да се концентрирам само върху играта. Имам вина, разбира се, но това са грешки на младостта, нали.

– Президентът на Славия Венци Стефанов казваше за теб, че си отличен футболист, но имаш проблеми с главата. Така ли е?

– Проблеми с главата? Не. Нали казах, бях много млад и не се чувствах добре. Имаше моменти, в които направо исках да се откажа и да се върна във Франция. Правил съм грешки, признавам. Не бях много коректен към клуба, може би. Но не съм имал проблеми с господин Стефанов. Все пак той е шеф, а аз само един млад футболист. Съжалявам, но не мога да върна нещата. В България научих много неща и за живота. Тук станах по-зрял, станах мъж. Преди това бях просто момче.

– Казват, че си мамино синче…

– Аз самият го бях казал веднъж, но беше отдавна. Тъкмо бях пристигнал в България и не знаех какво се случва. Дотогава не бях се отделял от майка ми. Тя бе до мен, дори когато отидох да играя в Нант. Но след това поех по пътя си.

– Единствено дете ли си в семейството?

– Не, имам две сестри. Едната е по-голяма от мен, другата е по-малка. Всъщност, тя  е още ученичка.

– Къде живеете?

– В Париж. Там съм роден и е преминало детството ми. Почти не бях напускал града преди да отида да играя в Нант. И сега се радвам, когато се прибера в Париж. Там е моят дом и хората, които са ми близки до сърцето.

– Би ли се върнал да играеш във Франция?

– Не на всяка цена. Едва ли ще стане скоро. Доволен съм в Ботев, искам да спечеля трофеи с отбора. Едва тогава мога да си тръгна. Аз подписах с Ботев два-три дни, след като бяха спечелили Суперкупата. Закъснях малко за старта на сезона и сета искам и за да вдигна трофей.

– Нямаш ли реванш да взимаш във Франция?

– Да, стана ми много обидно от начина, по който ме изгониха от Нант. Не само не ми дадоха шанс, но и ми казаха тежки неща на раздяла. Някои от шефовете директно ми казаха, че от мен няма да стане футболист. Но това е затворена страница за мен. Няма какво да доказвам точно на тях. Аз си гледам моя път.

– След като напусна Славия отиде да играеш в Турция. Как се развиха нещата там за теб?

– Изкарах година в Турция, играх в два отбора. Видях и двете крайности. В първия отбор (б.р. Балъкеширспор) беше много добре, получаваха се нещата, феновете много ни обичаха. За съжаление се наложи да се преместя. В Шанлюрфаспор имах проблеми. Не всичко бе наред и с парите, имаше редовно забавяния. Но като цяло бе ценен опит за мен да играя и да живея в Турция.

– Французин си, но корените ти са от ДР Конго. Мислил ли си за националния им отбор?

–  Направо мечтая един ден да играя за националния отбор на Конго. Това е детска мечта на едно момче, което обича футбола. За мен би било огромна чест. Знам обаче, че съм далеч от това. Аз се опитвам да подобрявам играта си, да бъда стабилен, постоянен. Това може да ме направи по-добър, работя върху него.

– Вярваш ли, че Ботев може да те направи по-добър?

– Абсолютно. Чувствам се отлично в Ботев. Това може да прозвучи познато, но ние сме като семейство в отбора. Много се радвам, че мога да играя до футболисти като Неделев и Виана. Не забравям и другите.

– Според теб, какво прави отбора силен?

– Мисля, че най-важното е, че се разбираме отлично и извън терена. Трябва да видите как се шегуваме помежду си по време на тренировките. Това определено сплотява отбора. Така ни е по-лесно да играем един за друг на терена. Колективът е истински.

– Какво е мнението ви за треньора Николай Киров?

– Резултатите сами говорят. Той спечели две купи с отбора в последните месеци. За мен е важно, че освен отличен треньор, е и добър човек. Точен е и коректен към играчите.

– В Локомотив (ГО) играе твоят съименник Аристот Ндонгала. Познаваш ли го?

– Не само, че го познавам, но сме били и заедно в младежкия отбор на Нант. Преди да дойде в България, той дори ме потърси, за да получи съвет за страната ви. Не мога да кажа, че сме първи приятели, но сме добри познати.